Нови спиращи дъха изображения надникват под загадъчните облаци на Юпитер

10/05/2020, 05:00

Ново изображение на Юпитер, което комбинира оптичния и близкия инфрачервен спектър.

Източник: International Gemini Observatory/NOIRLab/NSF/AURA M.H. Wong & team/Mahdi Zamani

Юпитер далеч не е спокойно място. Цялата планета е обвита от бурни урагани – широки ивици от въртящи се облаци обграждат цялата планета и достигат до дълбочина много по-голяма от разстоянието между повърхността на Земята и най-горните атмосферни слоеве на планетата ни.

Необузданите метеорологични условия на газовия гигант са толкова различни от тези на Земята, че астрономите все още се опитват да ги изучат. Току що обаче изследователи успяха да „наредят още едно парче от пъзела“ под формата на изумително изображение на планетата, заснето от обсерваторията Gemini и космическия телескоп Hubble.

Обсерваторията Gemini заснема изображения в близкия инфрачервен спектър, които разкриват топлинна радиация, излъчена от вътрешността на Юпитер. Когато тези изображения се комбинират с изображения от Hubble в оптичния спектър, заснети почти по същото време, като тези от Gemini, изследователите успяват да „сглобят“ изображение на вътрешната и външната активност на планетата.

Изображението вляво показва инфрачервено изображение на Юпитер, заснето от Земята в момент на засилена атмосферна турболенция, а вдясно – в момент, в който атмосферата на Земята е стабилна. Източник: International Gemini Observatory/NOIRLab/NSF/AURA M.H. Wong (UC Berkeley)

Висока разделителна способност

Изображенията са с изключително висока разделителна способност и разкриват региони от планетата, които изглеждат тъмни в оптичния спектър, но всъщност греят силно в инфрачервения. От това става ясно, че тези региони са покрити със слаба до почти липсваща облачна покривка, в сравнение с по-светлите ивици.

„Това, което наблюдаваме, е много подобно на тиквен фенер“, заяви Майкъл Уонг, астроном от Калифорнийския университет Бъркли. „Можете да видите ярка инфрачервена светлина в региони без облачна покривка, а където облачната покривка е дебела, инфрачервеното излъчване е слабо.“

Това се наблюдава и в региона, ограждащ Голямото червено петно (Giant Red Spot) – непрестанна буря, чийто диаметър в момента е малко по-голям от този на Земята. Подобни феномени са забелязвани и преди в района на бурята, но без да стане ясно какво точно ги причинява.

„Наблюденията във видимия спектър не могат да разграничат кога облачната покривка върху горещата вътрешност на Юпитер е дебела и кога е по-тънка и затова нейният произход остава мистерия“, споделя Глен Ортън, планетарен изследовател от Jet Propulsion Laboratory на NASA.

Изображения от космическия телескоп Hubble и от обсерваторията Gemini в различни дължини на вълната. Източник: NASA, ESA & M.H. Wong/UC Berkeley & team

Новите изображения доста добре успяват да пояснят този феномен. Когато сравним двете изображения, се оказва, че яркият инфрачервен район съвпада идеално с оптичната сянка. Това ни показва, че оцветяването маркира дълбоко „пропукване“ в бурната покривка от въртящи се облаци.

Данни от Juno

Откритието става още по-интригуващо, когато добавим и данните от космическата сонда Juno на NASA. Докато орбитира около Юпитер, сондата засича атмосферни радиосигнали от мълнии, наречени sferics и whistlers.

През периода на първите си осем обиколки около планетата, уредът Microwave Radiometer Instrument на сондата Juno засича 377 изблици на мълнии, съсредоточени около полярните региони на планетата. На Земята засичаме обратния феномен – тук светкавичните бури възникват с най-голяма честота около екватора.