Почина Георги Минков

02/06/2020, 11:31

Днес внезапно е починал един от видните членове на гражданското обединение "Единни за промяна" във Видин Георги Минков. Мъжът е развивал собствен бизнес в крайдунавския град в сферата на търговията, съобщи "Бул Нюз". Той е участвал в редица протести в името на областния център и се е борил за правата на гражданите. Включвал се е в инициативата за защита на Референдума, както и за новото трасе на Е-79.
Лидерът на гражданското обединение Росица Кирова публикува във фейсбук трогателнен пост за починалия. Ето какво написа тя:

"Да си отидеш в деня на Ботев!
Не търся символика. Боли ме. Тъжно е и необяснимо.
Жорката е повече от един от нас!
Той носеше плам, непоколебимост, устрем и огромно сърце - с усмивка! Заедно мечтаехме за Видин, за различния град ...
Нека ви разкажа от къде познавам Георги Минков.
Като приказка, приказка без край. Приказка за доброто и лошото. За борбата с несправедливостта. За музиката, която и днес прегръща добрата му душа ...
Беше преди много години. Видин имаше кмет, който бе решил да апортира Общинския пазар в частно дружество. И така да забогатее (кмета, не града, разбира се).
А аз отчаяно вярвах, че интересите на общността са над всичко ...
Така се срещнахме. Той организираше хората от пазара в тяхната борба за справедливост. Тогава поискаха помощ и заедно поведохме първата си битка (за мен тя беше от първите битки за Видин).
Бяхме непоколебими. Затова успяхме. Може би и затова не спряхме!
Всеки избор, всеки протест, всяка среща на инакомислещи, навсякъде живота ни срещаше ... Почти 20 години ...почти.
Заедно стояхме пред Парламента в защита на Референдума, заедно отбранявахме избирателните секции през 2015та, заедно настоявахме в студа за новото трасе на Е79, заедно. Без колебание.
Той просто искаше нормалност и не се отказваше.
Беше прям, искрен и дълбоко почтен.
Обожаваше рок енд рол и музиката изобщо.
Когато се събирахме в офиса на "Единни за промяна" Георги все повтаряше, че трябва да сме непреклонни, за да успеем.
Всеки нов ден за него започваше с усмивка, а когато без повод ми изпращаше по някоя песен, благодарях на Господ, че ни е срещнал.
Какво е да си отидеш в деня на Ботев?
Може би това е само едно начало, на друг, по-дълъг път.
Път в светлината.
Ще ни липсваш, Жорка!"