Министър Красимир Вълчев: На тазгодишните матури нямаше спорни въпроси

06/06/2020, 12:08

На тазгодишните матури нямаше спорни въпроси. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред „Дарик”.

Той припомни, че в случаите преди, когато това се е случвало, МОН е реагирало в полза на учениците и е признавало и друг отговор на некоректно зададен въпрос или пък е давало точка за него на всички явили се зрелостници.

От 48 500 подадени заявления, на матурите са се явили 46 000 дванадесетокласници. По думите на Красимир Вълчев това не е вследствие на коронавирусната обстановка, защото разлика от 2 000 между броя на подалите заявления и явилите си е типично за всяка година.

Относно решението да се отворят заведенията, но не и училищата, образователният министър отбеляза, че учебните заведения са частично отворени от 14 май.

„Консенсусът, че не трябва учениците да се връщат на училище, беше голям – коментира министър Вълчев. - Училищата са отворени след 14 май за дейности за практики, за повишаване на оценките, а от 1 юни и групово за дейности за преодоляване на образователните трудности – за отучване, за дейности по интереси. Не е вярна тезата, че училищата са съвсем затворени. Две трети от страните избраха сходен на нашия подход – да върнат учениците само за най-важните дейности, 1/3 избраха да върнат учениците. Резултатите от един такъв подход се оказа, че са доста спорни, защото помагат на социализацията на децата, но може би по-скоро влошиха процеса на обучение, след като той влезе успешно в коловоза на дистанционната учебна среда. Тези, които не са били ефективни в електронна среда, сега се връщат за така наречените дейности по образователни интереси“.

Висшите училища дадоха най-добрата атестация на важността на държавните зрелостни изпити. Това каза още министър Красимир Вълчев.

"Те самите казват, че през последните години са станали като оценка, която дава отклика между отличните и не толкова добрите ученици – анализира той. - Това е причината за тяхното решение. Факт е, че през последните години нямаме преписване. Факт е, че много трудно се постига отлична оценка. Миналата година само 10 процента са били отличните оценки на изпита по български език и литература. На кандидат-студентските изпити те са много повече.

Тази година наложени от ситуацията избраха да приемат с оценката от матурата. Някои компетентности не могат да се мерят по най-добрия начин на държавните зрелостни изпити. Например в областта на изкуствата. Висшите училища запазиха част от изпитите, но общо взето ги минимализираха. Това е добра атестация. Трябва да се използва за ход. Още от самото начало беше идеята на държавните зрелостни изпити, да бъдат вход във висшите училища. Проблемът на висшите училища не е във входа. Ние намаляваме броя на приеманите студенти. От 58 000 на 38 000 намалихме държавно финансирания прием. Тази година за разлика от предишни ще влязат ученици с по-високи средни резултати, въпреки че се приемат с матури. Проблемът в българските висши училища е занижените изисквания по време на следването. Като знаете, входът е отворен и в другите страни, но не е толкова лесно завършването.

Българските училища една част от тях се изкушиха да отговорят на нерационалното търсене на висше образование. Това, което водим като разговори с тях е да завишат изискванията по време на целия семестър, защото ученето е многодневно, а не от сесия на сесия. Да увеличат броя на текущите оценки, да има повече възлагания на задачи и проекти, коти ода сформират крайната оценка".