ОИСР: За България се задава най-тежката криза от Жан Виденов насам

12/06/2020, 19:36

Снимка Булфото

България е изправена през 2020 г. пред най-сериозното свиване на икономиката от края на 90-те години. Ако епидемията от коронавируса бъде приключена в края на лятото, свиването ще е 7.1% и това е положителният сценарий. В случай че до няколко седмици това не се случи и наесен има втора вълна от заразата, икономиката ще потъне с 8% през тази и с още 0.3% през следващата година, предаде "Дневник".

Безработицата ще се удвои спрямо края на 2019 г. до 8%, а "бързо възстановяване не изглежда вероятно предвид продължаващите мерки за социално дистанциране, недостатъчно защитените от кризата домакинства, постоянната несигурност и слабото търсене на български стоки и услуги в чужбина, особено в Европа".

И при двата варианта - една или две вълни на пандемията - възстановяването на българската икономика до нивото от края на 2019 г. няма да приключи догодина. При втора вълна излизането от кризата може да отнеме години наред.

Това се казва в разпространена на 10 юни прогноза за България на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. ОИСР е представяна често като клуб на най-развитите и перспективни икономики и българското правителство се стреми към членство в него, подкрепяно открито от САЩ.

Организацията препоръчва засилване на социалните помощи на държавата в момент, когато при очакван сериозен бюджетен дефицит тази седмица правителството вложи десетки милиони левове в помощ на Първа инвестиционна банка, като увеличава капитала на ББР от вече отпуснатите 700 млн. лв. Иначе тази банка е създадена да помага на средния бизнес в страната.

Ето ключови моменти от доклада за България:

- Макроикономическите политики в отговор от българското правителство на пандемията са по-малко решителни в сравнение с много страни от ЕС, казват още от ОИСР. Основната причина са слабите фискални действия, както и ограниченията на валутния борд. Бюджетните антикризисни мерки се равняват едва на 1.3% от БВП.

- Още подпомагане на фирми и домакинства е наложително, особено ако се появи втора вълна на заразата. "Ниското ниво на публичния дълг предоставя фискално пространство за по-мащабен отговор на кризата.

- Разходите за здравеопазване са ниски и трябват още средства там заради относително малкото ресурси и за подготовка за потенциална втора вълна на пандемията. Има легла в интензивните отделения, но не достигат медицински персонал и лични лекари.

- Приоритетно трябва да е разширяването помощите за безработица и целенасочена социална подкрепа, както и воденето на активна политика в подкрепа пазара на труда, защото в момента обхватът им е малък.

- Нужно е засилване подкрепата за ликвидност на фирмите с цел избягване фалит, както и помощ за възстановяване на бизнеса.

Според оптимистичния сценарий за България частното потребление за 2020 г. ще е -6.5%, след като миналата година отчете повишение от 5.8%. Това превръща правителството в още по-голям фактор за движението на икономиката и прогнозата е, че ръстът на държавното потребление ще се забави до 4.5% (приблизително до нивото от 2017 г.)

При рязко свито външно търсне износът на български стоки и услуги ще намалее тази година с 6.3% Така на бизнеса и държавата остава основно да разчита на вътрешно потребление. Но то като цяло ще се свие с 5.6% (след ръст от 3.8% миналата година) и ще започне да расте с под 2% догодина. Тук е и обяснението за очакваното свиване с 3% на вноса на стоки и услуги в България през 2020 г.

Юнският доклад на организацията за последиците от COVID-19 е изпъстрен с тревожни предупреждения:

- световната икономика ще отчете най-големия срив в мирно време от 100 години насам

- рецесията ще е 6% от световния БВП, а догодина ще има растеж 5.2% - бързо възстановяване, но при условие че не се повтори вълната от коронавируса; това означава, че за завръщане към нивото от 2019 г. може да има надежда чак за 2022 г.

- лошият сценарий със загуба на контрол над пандемията предвижда свиване на глобалната икономика със 7.6% и растеж от 2.8% през 2021 г.

- САЩ - най-голямата икономика в света ще се свие тази година със 7.4%, а растежът ѝ догодина ще е 4.1%; при лош сценарий рецесията ще е 8.5%, а догодина ще се отбележи растеж само 1.9%.

- еврозоната се е отправила към рецесия от 9.1% през 2020 г. и растеж 6.5% през 2021 г.; при изпускане контрола над епидемията свиването ще е 11.5% и ръст 3.5% догодина

- Великобритания, която вече не е член на ЕС и все още договаря отношенията си, след като на 1 януари напусне единния пазар, ще се свие тази година с 11.5%, последвано от бърз "отскок" от 9% догодина; но при лош сценарий данните са за рецесия 14% сега и ръст 5% през 2021 г.

ОИСР обръща внимание на твърде малкия дял от БВП на антикризисните мерки в сравнение с това, което правят други държави в ЕС. От изчислението са изключени помощите за българите в пенсионна възраст

"До края на 2021 г. загубата на доходи ще надхвърли тази от всяка друга рецесия през последните 100 години (като не броим времената на война) с мрачни последици за хора, фирми и правителства", казва Лоурънс Буун, която е главен икономист на ОИСР.

В увода на юнския доклад Буун призова правителствата да не странят от разходи, финансирани и с взимане на кредити, ако трябва, в подкрепа на инвестициите и работещите с ниски доходи. Мерките, които ще се вземат, ще оформят икономическите и обществените перспективи до 2030 г., казва организацията.

"Докато безработицата е висока, инфлацията е ниска, а икономическата дейност е потисната, ще бъде наложително и приемливо воденето на монетарна политика на по-високи разходи и трупане на публичен дълг", обяснява още Буун. Не му е сега времето да се раздухват пламъците на търговски войни и правителствата трябва да си сътрудничат за лекуването от коронавируса и изработването на ваксина срещу него, допълва ОИСР.