Министърът на образованието: Вдигаме минималния праг за изпит на 30 точки

25/06/2020, 14:06

Редактор: Виолета Николаева

Снимка Булфото, архив

"Ще предложим промени в наредба 10 за организацията на училищното образование. Тук можем да кажем, че се опитваме да направим концептуална помяна в организацията на учебния ден. В момента целодневната организация е слабо регулирана, тя е по една рамка от десетилетия. Ще предложим подкрепа от различни учители в една група, прегрупиране. 25 млн. даваме за дейности по интереси с бюджетни средства", обясни на пресконференция в МОН министърът на образованието Красимир Вълчев.

Можем да направим обучението по-интелектуализирано - да има подкрепа на личностно развитие, кариерно ориентиране. Искаме преход от занималня към подкрепа на личностно развитие. Възможност за различни блокове за съответната група и строго диференциране на условията. Ще има намаляване на административната тежест. Ще предложим синхронизиране и промяна в минималния праг за изпит, 30 точки - с минимум над 3-ка , сега минимумът е 23 точки - 2.67 е достатъчната оценка, но тя не е достатъчна за едно базово ниво. Имаме една четвърт въпроси, които са с възможни отговори. Ако скалата е 100 точки, минимумът ще е 30%.

Утвърждаваме списък с цели и задачи на всяко висше училище. Законът на висшето образование вменява финансовата и административната дейност до последните промени.

Ще има 5 стратегически насоки, които да са приоритет на висшите училища и държавната политика през следващите години. Първо въпросът е какво учат студентите. Живеем в свят с динамично променяща се среда. Очакваме, че днешните студенти могат да сменят професии, внсяка професия ще изисква по-интегрирани знания и умения.

Ще намалим броя на професионалните направления. Висшите училища трябва да заложат на придобиване на повече знания и умения в учебните програми.

Болонският процес препоръчва два модела 4+1 и 3+2. Вторият е по-подходящ за надграждането с магистърски програми. Сега се променя с по-широки бакалавърски прогами с възможност за надграждане. Днешните деца ще сменят професии. Нашите очаквания са в малка част от професионалните направления това да се случи. В момента може магистърската степен да е повече от година. Държавата финансира 4+1.

Трябва да се повиши стойността на магистърската степен. Акцент има в стратегията по отношение на взаимодействието с бизнеса по учебните програми. Важно е как учат студентите. Ще заложим увеличаването дела на текущия контрол в крайната оценка. Ефективно е всекидневното учене.

Възлагат им се проекти, ежеседмично няколко книги. Последните години стимулираха конкуренцията чрез занижаване на критериите. Времето за тези стратегии свърши и горивото на оптимизацията свърши. С тези стратегии няма да спечелят във висшето образование, ще загубят. Говоря за държавните. Частните си решават в по-голяма част сами. Акцент върху практическото обучение, обучение в електронна среда, разработването на проекти, висшите училища трябва да търсят комбинация между присъствено и електронно обучение. Присъственото ще остане, но при висшето образование ще се съчетава ученето чрез електронни ресурси.

Другата стратегическа насока е свързаност - светът става все по-свързан. Европейските университети ще правят съвместни програми. Дипломите също ще са европейски и ще се задържта повече студенти в България. Всички трябва да участват в европейски мрежи и да има насърчаване.
Това ще бъде посочено в договорите за управление на ректорите в рамките на страната.
Свършва времето на стратегиите на самодостатъчност, те трябва да споделят ресурси. Трябва да се обединят в мрежи.

Би било добре българските висши училища да са под една шапка. Те няма да могат да поддържат широка профилност в близките години. Една част от професионалните направления нямат шанс да се утвърдят като устойчива част от профила на висшите училища. Повечето от завършващите е важно да остават в България. Ще предложим промяна в наредбата за професионална квалификация учител. Ще заложим стандарти за висшите училища.", уточни министърът.