Битият на протеста Евгени Марчев в БТВ: Полицаи снимаха с телефон момиче с разголена гръд, галеха я по косата

17/07/2020, 17:54

Кадър: БТВ

Има една ценностна база, върху която останалите държави градят, тук у нас тази база липсва, каза в „Лице в лице” по БТВ битият от полицаи на протеста студент по право Евгени Марчев.

Ето как той описа боят срещу него:

„На 10-и срещу 11-и се случи, самият проблем се случи около 23 часа. Бях с приятели. Първо, искам да кажа, че не съм бил на първа линия, бях на 6-7 метра назад. Видях, че до веригата полицаи имаше напрежение с двама-трима възрастни души.

В този момент веригата униформени тръгна напред с палки и сила, и почнаха да крещят: „Назад, назад”. Видях един господин нападнат и отидох да го дръпна. Когато го дръпнах, останах съм пред полицаите и вдигнах ръце, за да покажа, че трябва да са спокойни и това да престане. Никого не съм докосвал, никого не съм провокирал. Чух един глас, на ръководителя: „Хващай го тоя”. Паднах леко, странично, ударих си главата, полицаите ме грабнаха за ръцете и получих най-много удари. До мен застана униформен, без маска и каска, може да бъде открит по камерата. Той ми нанесе два или три удара, в брадата. Първият път не припаднах, ударите продължиха и тогава изгубих съзнание. Когато изгубих съзнание, започнах да ме влачат, опитаха да ме изправят на крака, очевидно нямах възможност да стоя на крака и се свлякох.

Тогава започнаха нови удари, в бъбреците, в гърба. Крещях за помощ, очаквах други техни колеги да се притекат на помощ, но такива не се отзоваха. Те някак ме довлачиха зад колоните, тогава един от ръководните полицаи каза: „Бийте ги, докато не им се сложат белезниците.” Никой от нас не беше с белезници и получаваше удари. Сякаш това е принцип, да те бият, докато не се съпротивляваш.

В един момент ни сложиха белезниците, проснаха ни на земята, буквално като трупове. Когато ни качиха в буса, бяхме шест-седем души. За другите не мога да кажа, кой в каква степен е бил бит, но всеки от тях е пострадал, всеки има медицински решения, които показват щетите по телата. Когато ни сложиха белезниците, казаха, вече с белезници, не може да ги биете.

Най-ужасният момент беше, когато докараха момиче, Цвети, което беше задържано. То беше влачено по брутален начин, само на нея позволиха да седне. Ние стояхме прави. Когато полицаите извадиха лични телефони, момичето беше с разголена гръд, полицаите започнаха да я галят по косата и да я снима директно. Тогава чух, нейният приятел, Антон, да казва, да спрат да я снимат. Тя беше със спортен панталон, спортен потник, разголена, нежна, полицаите я снимаха по лицето и галеха косата й, за мен това е унижение. Огромно унижение. Представете си какво й е на това момиче, да е влачена, ритана и снимана, а до нея стои приятелят й, дългогодишният й приятел. Бях с това момче след това в килията, той не можеше място да си намери в килията цяла вечер.”