Евгений Дайнов в интервю за "Фокус": Обидно е да те управлява квартален хулиган със съветско самосъзнание

22/07/2020, 11:20

снимка Булфото

Проф. Евгений Дайнов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: На 12-я си ден протестът се оказа доста вял. Казано накратко, революционната ситуация не се състоя. Вместо това видяхме настървени в дебатите говорители на ГЕРБ и неколцина познати лица от БСП, които повтарят денонощно тезите си. Ще отстъпят ли протестиращите срещу втвърдената позиция на управляващите, втвърдена само на пръв поглед, иначе доста хаотична на втори? Каква развръзка се очертава? Вижда ли се крайният изход и в чий ръце ще попадне?

Наш гост е проф. Евгений Данов. Решителен или показателен ден се оказа 12-ят? Защо на бунтовния Илинден бунтът значително свали градусите си?

- Аз мисля, че протестът и протестиращите още не са събрали достатъчно решителност, за да минават към по-драстични мерки. Често се случва, че когато някой обяви радикализация на някакъв протест – и се повяват по-малко хора. Още не е дошъл моментът за барикади и за блокиране на парламента, това е очевидно, от друга страна имаше акции по цялата страна, макар и по-малки, това не е заключено в София, което пък е някакво отклонение от обичайното правило.

- Проф. Дайнов, да погледнем какво има от двете страни на барикадата – вие какво виждате при управляващите и при протестиращите?

- Аз виждам протестиращи, които са много устойчиви. Те са млади, по-млади са от тези, които бяха през 2013 година и на възраст, че са и на акъл. Много са европейски обаче доста от тях. Тези хора са израснали в страна, за която са били убедени, че е част от Европейския съюз. Те са израснали в страна, в която са били убедени, че има върховенство на закона и че някакви закони се спазват. Аз наблюдавах доста преди да избухнат протестите как това поколение, което беше убедено, че живее в Европа и в европейска България, вероятно разбра, че не е така покрай „Алепу“. Покрай тези скандали край морето това поколение разбра, че не живее в европейска България и се обиди. И тази обида чакаше повод да избухне и избухна. Доста хора казват, че това е протест на морала. За мен това е протест на обидата. Хора, чисто европейски по съзнание се обидиха на това, че ги управлява квартален някакъв хулиган със съветско, средноазиатско самосъзнание и байганьовски маниери.

- Управляващите как изглеждат? Поисканите през миналата седмица оставки на министри се спихнаха в зародиш и май се оказва, че тази оставка няма да се състоят

- Вижте, от доста време, аз даже писах няколко статии последния месец, поне от година време е видно, че Бойко Борисов не е стопанин на собствената си къща, че не той управлява основните си министри, не той управлява дори министерства и подразделения на министерства, като ДНСК например, които буквално му се изплезиха за „Алепу“ – казаха, че това е подпорна стена с асансьорни шахти за стабилност, а той ги прати да кажат, че е хотел и да го спрат. Страшно много хора му се плезят и не изпълняват неговите заповеди. Но това, което се случи, и това е от години, поне от 2 години, това, което се случва в момента, е същото, което се случи на правителството на Орешарски, само че след около години протести, а тук се случва след след 12 дена. Виждаме с очите си как ДПС превзима властта отвътре. Министрите, нарочени и всъщност функциониращи като министри на Пеевски, няма да подадат оставка, това е ясно от първия ден. Спомнете си след масовото плажуване на „Росенец“ Бойко Борисов – министър-председателят поиска оставката на главния полицай на Бургас, тя беше подадена, министърът на вътрешните работи не я прие, и Бойко Борисов отстъпи посрамен и мълчащ. А в момента ДПС превзема властта, както стана при Орешарски. Орешарски падна тогава, когато се събраха две неща – непрестанни протести и брутален вътрешен преврат, при което ДПС взема властта. И в София тогава се знаеше, че това е вече правителство на ДПС. До няколко дни ще стане отново ясно, че и това е правителство на ДПС. Бойко Борисов е някакъв смешен остаряващ, дебел човек, който няма никакъв авторитет никъде, и говори глупости, на които само той си се радва. И в общата картина управляващите изглеждат като свои карикатури – аз като историк съм изследвал този въпрос – всички режими авторитарни или диктаторски когато започват да падат, внезапно всички техни персонажи се превръщат в карикатури на себе си – започват, нали знаете, карикатурата е увеличение на някаква черта на този човек, на тях всичките им се преувеличи чертата глупост, преувеличи им се чертата, че лъжат непрекъснато, нонстоп и непрестанно, преувеличи им се чертата наглост, а те ни се подиграват поне от 2 години, и им се увеличи чертата простотия – те са прости хора. Те са прости, в смисъл не само, че са съвсем елементарни духовно, те са простаци. А пък съвременните европейски хора да търпят тези простаци, няма как да стане това нещо. Така изглеждат – като собствени карикатури, както подозирам са изглеждали в бункера на Хитлер през началото на май 1945 година шефовете на нацистката партия.