Протестиращият със скъсания менискус: По-срамно е да си стоя вкъщи и да не протестирам, отколкото да съм на улицата с патериците

03/08/2020, 22:49

Редактор: Юлия Георгиева

Кадър 7/8 тв

Макар че имам скъсан менискус, исках да се включа в протестите и да ги подкрепя и го направих. Аз съм маргинал. Един от всичките. Това коментира в ефира на 7/8 тв Ивайло Николов.

Занимавам се с недвижими имоти. Не ме е срам. По-скоро за мен ще е срамно да стоя вкъщи, вместо да съм на улицата да подкрепя протеста. Аз съм от България - едно хубаво място, което някои хора искат да го развалят, само че едни такива хора като мен, маргинали, ще направят всичко възможно, за да не го позволим. На 30 години съм, коментира Николов.

Аз съм със средно образование. Тези протести ги чакам от немалко време, посочи той.

На улицата съмч, защото болката от един скъсан менискус минава за няколбко месеца, но болката от това некадърно управление само се засилва вместо да отшумява. И аз се чувствам длъжен да бъда там с всички други, въпреки патериците, за да покажа че не съм съгласен и алтернатива има. Алтернатива сме всички на протеста, посочи той.

Не мога да приема тяхната наглост, която има позволява да се чувстват безнаказани, те не се съобразяват с мнението на народа, защо Борисов е толкова нагъл, че се прави, че на площадите няма хора, че ние сме лузъри. През 2013 година той се вслуша в хората, защото беше в опозиция, а сега не е така. Той иска да остане във властта, за да е сигурен, че изборите ще бъдат организирани от ГЕРБ, а не от някой друг, коментира Николов .

Не искам да участвам в избори, които са подправени, категоричен е той.

Има няколко големи групи хора, които не са в момента на протеста. Една от тях е от млади хора, които са в сферата на ресторантьорството. Те сега са на морето. Но нямат търпение, когато приключи сезона, за да протестират. Втората група - хората на държавна работа и хората, които работят във фирми, които са близки до властта. Третата група е на хората, които не са дируктно засегнати от тази власт. Те не си дават сметка, че рибата се вмирисва откъм главата. Проблемите се пренасят в обществото и водят до болно общество. Рано или късно всеки един от нас ще стане жертва, коментира той. Трябва да разберем, че алтернативата е в нас и трябва да излизаме и да показванме позицията си срещу несправедливостта, посочи той.