Варненските адвокати: Правят се опити да ни превърнат в нещатни сътрудници на службите за сигурност

06/08/2020, 15:56

Редактор: Веселин Златков

снимка Pixabay

Правят се опити адвокатите да бъдат принудени да изменят на принципите на своята професия и на доверието на клиентите си и да се превърнат в нещатни сътрудници на службите за сигурност. Това се казва в становище на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия - Варна относно проекта на Единни вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Още по-трагично е, че това се прави под привидното твърдение, че по този начин се реализира адаптирането на националното ни законодателство към европейското право, се казва в становището.

Варненските адвокати добавят: „Недопустимо е властимащите да прикриват по този начин, в най-добрия случай дефицита на правна култура, необходима за хармонизиране на правната ни система към европейското законодателство, а в най-лошия – своето желание да установят контрол и наблюдение над всеки аспект от частния и стопанския живот на гражданите. Още по-недопустимо е Висшият адвокатски съвет, който е призван да представлява адвокатите в страната и да съдейства за упражняването на тяхната дейност по защита на правата и законните интереси на частноправните субекти, да съдейства в тези домогвания.“

Ето и целият текст на становището:

ДО

ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

СТАНОВИЩЕ

от Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – гр. Варна

представляван от председателя адв. Калина Милославова

относно проекта на Единни вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ,

С решение от 24.07.2020 г. Висшият адвокатски съвет прие проект на Единни вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.

На свое заседание от 06.08.2020 г. Адвокатският съвет подложи на обсъждане предложението на ВАС, като членовете на съвета единодушно се обединиха около следното принципно становище :

В своята история българската адвокатура винаги съвестно е изпълнявала ролята си на застъпник за правата и законните интереси на гражданите и формите на тяхното частно сдружаване. По време на съдебните процеси на дейците на националното движение за самостоятелна българска държава, в годините на политическите борби в края на 19-и и първата половина на 20-и век, когато противоречията между властимащи и опозиция често са ескалирали в саморазправа, в мрачния период на Народния съд и чистките след Втората световна война, във времето на тоталитарния режим и демократичните промени, поколения адвокати строго са пазели завета, че служат на своите клиенти и на справедливостта, а не на политическия режим и наложените от силните на деня правила за ограничаване на свободите в обществото.

Ето защо е тъжно, че именно днес, когато страната ни е част от Европейския съюз, пространството на свобода – на мисълта, на движението, на стопанската инициатива, се правят опити да бъдат принудени адвокатите да изменят на принципите на своята професия и на доверието на клиентите си и да се превърнат в нещатни сътрудници на службите за сигурност. Още по-трагично е, че това се прави под привидното твърдение, че по този начин се реализира адаптирането на националното ни законодателство към европейското право. Недопустимо е властимащите да прикриват по този начин, в най-добрия случай дефицита на правна култура, необходима за хармонизиране на правната ни система към европейското законодателство, а в най-лошия – своето желание да установят контрол и наблюдение над всеки аспект от частния и стопанския живот на гражданите. Още по-недопустимо е Висшият адвокатски съвет, който е призван да представлява адвокатите в страната и да съдейства за упражняването на тяхната дейност по защита на правата и законните интереси на частноправните субекти, да съдейства в тези домогвания.

Напротив, дълг на адвокатурата, представлявана от своя най-висш орган – Висшия адвокатски съвет, е да упражни своето правомощие и да сезира Конституционния съд с искане да бъде установена противоконституционността на Закона за мерките срещу изпирането на пари поради противоречие с чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 19, чл. 30, ал. 5, чл. 34, ал. 1, чл. 38, чл. 44, ал. 1, чл. 56, чл. 67, ал. 2, чл. 117, ал. 2, чл. 134 от Конституцията на Република България. Същите основания, както и такива за противоречие с множество закони, сред които и ЗНА, ТЗ, ЗК, ЗЮЛНЦ, АПК, ГПК, НПК, НК, могат да бъдат посочени в жалбата, с която Висшият адвокатски съвет има моралния дълг да сезира Върховния административен съд по отношение на разпоредбите на приетия с Постановление на Министерския съвет № 357 / 31.12.2018 г. Правилник за прилагане на Закона за мерките против изпиране на пари.

В заключение, считаме приемането на каквито и да е правила, вменяващи на адвокатите неприсъщи на професията им задължения, за абсолютно неприемливо, като настояваме за това Висшият адвокатски съвет да упражни правата си и сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на нормите от ЗМИП, касаещи адвокатската дейност.