Фирмите чакат средно по два месеца, за да си получат парите от партньори

28/08/2020, 14:10

Снимка: Петел

Средно по 60 дни са чакали българските фирми, за да получат плащанията си след реализиране на сделка през 2019 година. Така срокът на разплащанията у нас се е съкратил с 3 дни спрямо 2018 година. Това показват данните от проучване на Euler Hermes - лидер в застраховането на търговски кредити в света и у нас, съобщава Inews.

Най-много време у нас отнема получаването на плащания в Химическата индустрия – 99 дни със значително увеличение от 27 дни спрямо 2018 година. На второ място се нарежда секторът Технологии с 91 дни, където срокът се е свил значително. Другите сектори със значително по-дълъг срок на разплащане в сравнение със средното за страната са Строителство с 83 дни и Луксозни стоки и услуги със 78 дни. Най-малко време отнема да получат парите си фирмите, работещи в сферата на бизнес услугите.

Средният срок за разплащанията у нас остава по-нисък от средния на глобално ниво, който според доклада на Euler Hermes за 2019 година e 64 дни. Прогнозата на експертите е за допълнително удължаване през 2020 година до 66 дни и до рекордните 68 дни през 2021 година. Причина за това е COVID-19 икономическата криза, която ще накара компаниите да изберат стратегия за по-дълги периоди на разплащане, като вариант да защитят бизнеса си.

"Много е вероятно очакваното удължаване на срока за разплащане да се отрази и на българските компании, особено на тези, които работят с международни партньори и е добре това да бъде отразено в стратегическото им планиране за минимализиране на риска”, коментира Камелия Попова, Управител на Euler Hermes за България.

В допълнение българският бизнес трябва да обърне внимание на задълбочаването на притеснителната тенденция у нас за удължаване на срока на блокиране на оборотния капитал. Според данните на Euler Hermes за 2019 година той се увеличава с още 6 дни като достига рекордните 99 дни. Така България убедително се задържа на дъното на глобалната класация по този индикатор, който показва степента на финансова дисциплина на бизнеса и възможностите за освобождаване на средства за инвестиции, модернизация и експанзия.

За сравнение според данните на Euler Hermes на глобално ниво срокът за блокиране на оборотния капитал през 2019 година е 69 дни. Позицията на България е значително по- неблагоприятна дори в сравнение с песимистичните прогнози за увеличение до 74 дни в световен мащаб през 2020 година заради COVID-19 кризата. Калкулирано в стойност това показва, че през настоящата година бизнесът на глобално ниво ще отдели 8 трилиона щ.д. за оборотни средства вместо да ги насочи към инвестиции, модернизация, развитие на нови продукти, географска експанзия или покриване на дългове.

Най-уязвими по този показател на глобално ниво са секторите Транспорт, Автомобилостроене, Текстил и Търговия, при които увеличението на срока на блокиране на оборотния капитал се очаква да нарасне най-много през 2020 година. Другите застрашени от криза на ликвидността са Строителство и Метали, както и Авиацията с блокиран капитал за средно над 130 дни.

"На фона на неблагоприятната тенденция у нас и песимистичните перспективи за близката година на глобално ниво е много важно българският бизнес да предприеме мерки за оптимизиране на паричния поток и да повишат финансовата си дисциплина с търсене на възможности за намаляване на сроковете за получаване на вземанията и преразглеждане на материалните запаси. В същото време обаче отчитаме обективните ограничения, сложност в планирането и натискът, който необичайната икономическа ситуация създава. Затова един от инструментите за намаляване на риска, който става още по-важен е застраховането на търговски кредити.”, категорична е Камелия Попова.

Това решение става все по-търсено и у нас през последните години, особено в условията на COVID-19 кризата и усложнените перспективи за икономиката през следващите години. През последните три години Euler Hermes в България утроява стойността на издадените застрахователни полици за български компании, а общата експозиция към тях вече е 1,4 млрд. евро, а от началото на COVID-19 кризата се отчита осезаем ръст на запитванията, както от големи, така и от средни предприятия у нас.