Да спасим дом \"Надежда\" - отворено писмо

05/06/2011, 11:55

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ ГРУПА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА

ИСТОРИЯТА НА ГРАД ВАРНА, АРХИТЕКТИ, ЖУРНАЛИСТИ, СТУДЕНТИ, ПИСАТЕЛИ

Във връзка с планираното събаряне на сградата на Дома за деца, лишени от родителски грижи „Княгиня Надежда”, изразяваме своето дълбоко несъгласие с това поредно посегателство върху останките на варненската материална култура. Като оставяме на други институции и организации да изразят своето възмущение от нехристиянското решение на обществото да абдикира от грижите за сираците и изоставените деца, ние призоваваме всички варненци най-после да защитят поне един от архитектурните си паметници, заплашен да бъде сринат със земята така, както бяха сринати десетки стилни, красиви и исторически варненски сгради и къщи. Длъжни сме да припомним, че никой няма право да произнася смъртни присъди над нашите исторически архитектурни паметници, без за това да бъде информирано обществото и получено неговото съгласие. Уверяваме ви, уважаеми съграждани, че нито моралното, нито историческото, нито юридическото право са на страната на тези, които пращат булдозери да съборят сградата на Дом „Надежда”. И това ни задължава да кажем своето Не в лицето на всеки, който не разпознава знаците на историята, върви през моралните и юридическите закони и изравнява със земята общата ни памет за сметка на своя дребен просперитет. Нашето минало принадлежи на общото ни бъдеще, а не на бъдещето на един или двама „предприемчиви” души. Искаме да ви уверим, уважаеми съграждани, че сме започнали процедура по проучване на това опасно недоразумение, поемаме ангажимента да ви информираме редовно за получените резултати и се обръщаме към вас с молба за разбиране, за съдействие и подкрепа на това общоварненско дело.

Във връзка с това ви информираме, че сградата на Дом „Надежда” е здрава като крепост. Тя има удобно разпределение, а нейните функции за учебно-възпитателна работа са изобретателно усъвършенствани от даровития варненски архитект Дабков в сътрудничество с най-добрите варенски лекари и педагози. Това прави Дома не само ценен архитектурен паметник, но и лесно адаптируема сграда, която може да бъде незабавно населена и да функционира като детски и младежко-юношески център с най-разнообразно предназначение. Или каквото прецени нейният собственик Община Варна. Бъдещето ще покаже, че именно това е добрата, целесъобразната съдба на сградата на Дом „Надежда”, а не съдбата на поредния срутен архитектурен бисер в период на егоистично, оскъдно и недалновидно отношение към съдбата на подрастващите поколения. Нашата покана към варненското общество, към неговите избраници – общинските съветници в Община Варна, към варненските архитекти, естети, патриоти, артисти и педагози е вместо да гледаме бездушно как изчезва варненската памет, да направим така, че на 17 септември тази година да отпразнуваме с гордост сто-годишнината от освещаването на спасения от вас паметник на прекрасната варненска архитектура и вековен символ на варненското милосърдие – Дом „Княгиня Надежда”.

Молим, запознайте се с историческата справка за Дом „Княгиня Надежда” и неговата сграда.

Дом „Княгиня Надежда”

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ДОМ „КНЯГИНЯ НАДЕЖДА”, ГР. ВАРНА

На 22 февруари 1895 г. варненското Дружество „Саморазвитие” в лицето на своя 9-членен комитет открива сиропиталище за 15 деца в къщата на Йосиф Щайхол, намираща се срещу Градската градина. През 1903 г. грижите за сиропиталището поема „Варненско женско благотворително дружество за поддържане на сиротопиталище „Надежда”, което премества дома в стара сграда, намираща се на сегашния адрес – ул. „Кракра” № 2. През септември дружеството изпратило писмо до княз Фердинанд, който отговорил, че не възразява Дома да бъде поставен под покровителството на княгиня Надежда, а годишен празник на приюта да бъде 17 септември – именния ден на княгинята. В началото на следващата година към приюта било създадено Стопанско училище „Мария Луиза”, а през март 1908 г. настоятелството обявило княгиня Елеонора за почетен председател на Дружеството. По време на водосвета на 17 септември 1910 г. княгинята обещала да окаже помощ на приюта заради упоритото настояване на ръководството за нова сграда и организирала подписка за дарения, в която първа се включила Варненската Община. След нея пари дало княжеското семейство, руският вицеконсул Черказки, който информирал руския император за събитието, италианският консул Луиджи Асарето, който дарил не малко пари за градежа, английският консул Брофи и неговата съпруга, които събирали пари за сиропиталището чрез благотворителни вечеринки в посолството в София, а архитект Дабко Дабков – проектант на сградата, дарил своя проект на Общината.

Макар и да не пожелали имената им да бъдат споменавани, щедри дарители станали и прекрасните варненци и общественици д-р Басанович, д-р Пюскюлиев, д-р Аршинков и много други. Тъй като сумата по строителството достигнала 37 000 лева, тоест със 7 000 повече от предвиденото, варненската Община добавила сумата и на 1 март 1911 г. сградата била завършена.

Тържественото освещаване на сиропиталище „Княгиня Надежда” на 17 септември 1911 г. се превърнало във всеобщ празник, не само защото децата влезли в нова, уютна и хигиенична постройка, но и защото много неща, свързани със строежа на сградата, предизвиквали възторга на варненци. Това е преди всичко самата сграда и нейната чиста и подчертано функционална архитектура, омекотена от деликатните извивки на покрива и корнизите, решени в духа на националната архитектура, както и двете странични крила, фланкиращи по стара българска традиция удобен вътрешен двор. На освещаването на сградата присъствала цялата кметска администрация, там бил архитект Дабко Дабков – проектант на сградата, там се намирали и дарителите – руският вицеконсул Черказки, Луиджи Асарето, английският консул Брофи и неговата съпруга, много граждани.

През следващите десет десетилетия без никакви изключения, сградата служи вярно на варненското общество по своето предназначение. Смяната на социално-политическата система през 1944 г. не промени функцията на сиропиталището нито за ден и така, ако е живот и здраве и здрав разум, здравата и красива сграда на Дом „Княгиня Надежда” на 17 септември т. г. ще навърши своите сто години, отдадени на милосърдието и човечността.

Справката направи:

Николай Савов

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!