ХРАБРОСТТА КАТО ПРОФЕСИЯ

07/05/2013, 08:07

Веселин Златков

Отивайки към площада за парада на Гергьовден, срещнах колега, който също като мен е от поколението, което нямаше избор и иска-не иска, трябваше да облече униформата на Българската армия, в някои случаи за няколко месеца, в други – за години. Започнахме да обсъждаме парадите, ритуалите и най-вече маршировката на днешните представителни роти. Веднага стигнахме до извода, че сега не е като едно време, когато едва навършилите пълнолетие новобранци бяха толкова стреснати от казармата, че наистина се изпъваха като струна и набиваха крак, сякаш искат да пробият асфалта. Разбира се, това показва само, че бавно започваме да остаряваме и да се потапяме в носталгия.

Нашият ротен командир навремето ни казваше, че за да изглежда добре строят ни, трябва да стъпваме със самочувствие и да гледаме предизвикателно. Има ли съвременният български професионален войник самочувствието, за да гледа с гордост и предизвикателство към цивилните? Честно казано, съмнявам се. Съвременната храброст май е в това изобщо да избереш воинската професия, толкова важна и отговорна, а в същото време и толкова неблагодарна.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!