Млад депутат от ГЕРБ изпревари Пеевски. Спестил е 1,700 милиона лева

18/11/2020, 15:51

Булфото

Добри пари правят депутатите в България, особено когато са в управляващото мнозинство или поне го крепят.

Всички народни представители са подали своите декларации по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, които се публикуват в КПКОНПИ. В образеца на имуществена декларация присъства обособена графа „Налични парични средства”. Предполага се, че това са средствата, с които те разполагат в брой, тъй като тя е отделена от „Банкови влогове/депозити/”, съобщава от гражданската платформа Отворен парламент, предаде OFFnews.bg .

Общо 147 (110 мъже и 37 жени) депутати са декларирали налични средства като сумата им възлиза на 10 448 748 лв. В общата сума не са включени средствата на съпрузите, които са посочени като само техни, и възлизат на още 1 924 039 лв.

Най-много пари в брой на своята половинка е декларирала депутатката от ГЕРБ Десислава Тодорова – 404 хил.лв. на съпруга ѝ Христо Тодоров, който бе част от отцепилите се от парламентарната група на Николай Бареков и преминали в тази на Български демократичен център на Христо Ковачки в 43-то НС.

Така се наблюдава значително увеличение на наличните пари в брой спрямо обявените в началото на мандата 6 398 148 лв., като сега повече са и техните притежатели – през 2017 г. те са били 107 депутати.

С най-много средства в брой сред отделните парламентарни групи са:

Борис Кърчев от ГЕРБ – декларирал 1 670 000 лв. от спестявания и заплата;

Делян Пеевски от ДПС – с 522 000 лв. от дивиденти и доходи от продажба на акции; Александър Сабанов от групата на Обединените патриоти – с 409 352 лв. от работна заплата и рента; Георги Михайлов от БСП – с 357 405 лв. от спестявания и Пламен Христов от Воля – декларирал 77 149 лв. от заплати, спестявания и допълнителни доходи от участие в парламентарни комисии.

Народните избраници, посочили налични парични средства в размер над 100 000 лв. са общо 21. За сравнение в началото на мандата им през 2017 те са били 13.

От формата на попълнените декларации и информацията в тях не може да стане ясно какво точно се включва в графата „Налични парични средства” – дали това реално са пари в брой, такива по разплащателни сметки (картови и/или безкартови), депозирани в трезори/сейфове или съхранявани по друг начин. Затова от "Отворен парламент" препоръчват в тази си част формата на имуществените декларации на народните представители да бъде прецизирана, за да се включи конкретна дефиниция на съответната категория парични средства.