Преди 34 години: Проф. Чирков извършва първата сърдечна трансплантация в България

24/11/2020, 11:27

Снимка: Булфото

На 82-годишна вързаст днес си отиде проф. Александър Чирков. Наричан "бащата на сърдечно-съдовата хирургия у нас", той дълги години бе директор на болница „Света Екатерина”. Отиде си от този свят в деня на светицата, покровител на лечебното заведение – 24 ноември, съобщава "Стандарт".

Проф. Александър Чирков, който през 1986 г. прави първата трансплантация на сърце у нас и на Балканите, е роден е в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г.

През 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г.

През 1984 г. се завръща в България. Поканен е от акад. Атанас Малеев, който по това време е ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването.

Проф. Чирков печели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции, трансплантации.

Приживе хирургът казваше, че произхожда от заможен род, който бил репресиран след 9 септември 1944 г. Професорът твърдеше, че е потомък на българи, гърци и македонци. Част от дедите му са лекари, а други били търговци. Някои от роднините му пък емигрират в Германия още в началото на 40-те, установяват се там и развиват бизнес. Братът на баща му заминава за Хайделберг, там завършва медицина и изгражда клиника в Западен Берлин.

Един от прелюбопитните детайли в рода на проф. Чирков е фактът, че прапрабаба му Василиса Чиркова е била личен лекар на Лев Толстой. Да, истина е това, казва в едно свое интервю професорът. И обяснява: „Преди много години, получих писмо от един шеф на голяма банка в Цюрих, но е руснак, който ми изпрати интересно родословно дърво на моя род. В него пишеше, че моята прабаба Василиса Чиркова е била личен лекар на Лев Толстой. Като дете бях чувал подобни приказки от мои роднини, но никога не им бях обръщал внимание”.