Асоциацията на хотелиерите: Мерките ще нанесат фатален удар върху много хотели

24/11/2020, 13:30

Снимка: Pexels

"Предложените от Министерството на здравеопазване мерки ще нанесат фатален удар върху много хотели". Това посочват от Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (БАПМХ).

От там изразяват своята тревога, във връзка с предлаганите от здравното министерство мерки, част от които включват повторно затваряне на заведения за хранене, в това число и хотелски ресторанти и барове.

Ако бъдат приети в предложения вид, тези мерки ще нанесат тежък, а в някои случаи и фатален удар върху много хотели, чийто бизнес през последните месеци едва се посъвзе от извънредното положение, наложено на 13 март 2020 г, се казва в позиция на БАПМХ, разпространена до медиите.

Скорошно допитване на БАПМХ до бранша показа, че в България няма нито един случай на заразяване с коронавирус в хотел, което е показателно за сериозността, с която хотелиерите се отнасят към безопасността на гостите си.

От друга страна, хотелският бизнес е комплексен бизнес, който включва различни, работещи в синхрон „компоненти“, като един такъв компонент са хотелските ресторанти. Ако тези ресторанти бъдат принудени да затворят, в много случаи това ще доведе до затварянето на самите хотели, защото те няма да има възможност да осигурят елементарно изхранване на гостите си, които ползват нощувки. Това вече се случи напролет, по време на извънредното положение, когато заради забраната за функциониране на ресторантите и спа центровете, много хотели затвориха, а екипите им, създавани с години, трябваше да отидат на трудовата борса.

Ако отново се стигне до забрана за функциониране на заведения към хотели, социалната цена на мерките ще бъде изключително висока – хиляди служители, оставени без препитание, които едва ли биха приели доводите, че всичко това всъщност се прави за тяхно добро, се казва още в позицията на хотелиерите.

Ако предложените мерки бъдат приети в настоящия си вид, те очакват да се стигне до:

- масови фалити на хотели

- фалити на редица свързани с хотелите бизнеси – производители на храни и напитки, търговски и транспортни фирми, доставчици на продукти и услуги за оперативното функциониране на хотелите, доставчици, изпълнители и подизпълнители за строителството и реновацията на хотели и много други

- пълна катастрофа на и без това очертаващият се като незапомнено слаб зимен туристически сезон у нас.

От Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели настояват да не бъдат затваряни ресторанти, спа, фитнес и уелнес центрове и въобще да бъде ограничавана работата на хотелите, преди правителството да е обявило програма с разумни икономически мерки за компенсиране на бизнеса и служителите, което ще позволи на хотелиерите да избегнат фалити, а заетите в сферата на туризма и свързаните бизнеси да запазят доходите си.

Такава програма трябва да включва:

· За периода на действие на новите рестриктивни мерки, държавата да поеме издръжката на персонала на затворените със заповед бизнеси (ресторанти, спа центрове и пр.), в размер на 80% от доходите преди затварянето, а работодателят да бъде освободен от задължението за изплащане на оставащите 20% – с цел да се запази заетостта на хората.

· Програмата „60/40“ да бъде удължена поне до април 2021 г. с опция за последващо удължаване – до 1 юли 2021 г., като тя да важи и за новооткрити през 2020 г. хотели.

· До края на 2020 и за следващата 2021 г. да отпаднат таксите за категоризация, прекатегоризация или промяна на обстоятелства за туристическите обекти.

· Освобождаване от такса смет и данък сгради на хотели, на които се налага да преустановят своята дейност в резултат на приетите противоепидемични мерки. Гратисният период да важи за времето, в което съответният хотел не е функционирал.

· Мораториум върху вноските за главница и лихви по кредитите на юридически и физически лица в сферата на туризма за периода, в който са в сила мерките, плюс един месец допълнително, което е необходимо време за рестартиране на дейността на хотелите.

От асоциацията напомнят, че туризмът създава препитание на хиляди хора, включително на такива от малцинствата и в райони с традиционно висока безработица, което го прави един от социално най-значимите сектори в икономиката.