Външият дълг на България е скочил с 4 милиарда евро за една година

27/11/2020, 17:13

Снимка: Булфото

Външият дълг на България е скочил с 4 милиарда евро за една година. Това сочат данните на Българска народна банка, пише News.bg.

Облигациите за общо 2.5 млрд. евро, които правителството пласира на международните пазари в средата на септември, очаквано оказаха съществено влияние както на държавния дълг, така и на Брутния външен дълг на България, в който влизат и задълженията на частния сектор към чужбина. В края на септември 2020-а е 37 903 млн. евро (66.8% от БВП2), което е с 2724.8 млн. евро (7.7%) повече в сравнение с края на 2019 г. (35 178.2 млн. евро, 57.4% от БВП).

Отчетеното увеличение е резултат от нарастването на брутните външни задължения на държавата с 2.09 млрд. евро и на вътрешнофирмения дълг на български компании към техните чуждестранни собственици с 1.19 млрд. евро. В същото време има известна компенсация от страна на банките, чиито външни задължения намаляват с 366.2 млн. лева и по линия на задълженията на фирмите към външни кредитори, които не са техни собственици - със 195.3 млн. лева.

Прави впечатление, че данните на БНБ за външния държавен дълг се различават и то съществено от тези на Министерството на финансите. БНБ отчита външен държавен дълг от близо 7.52 млрд. евро, докато в статистиката на финансовото ведомство той е около 23.19 млрд. лева или близо 11.86 млрд. евро. В това няма нищо необичайно, тъй като БНБ води като външен само дълга, който се държи от чуждестранни кредитори, докато Министерството на финансите води за външен целия дълг, пласиран на международни пазари. Една немалка част от него обаче е притежание на български финансови институции - банки, пенсионни фондове и застрахователни компании, и точно тази част БНБ не отчита като външен дълг. Така например регистрирани в България финансови институции притежават емитирани от държавата на международните пазари облигации за общо над 4 млрд. евро - като по-голямата част от тях са облигации, пласирани от правителствата на Борисов в периода 2015-2016 година.

Когато говорим за дълга, размерът е важен, но от много по-голямо значение е обемът на плащанията за неговото обслужване. Според статистиката на БНБ за деветте месеца на 2020 - българската икономика в това число и държавата е платила на външни кредитори 4.57 млрд. евро (8.7% от БВП). Специално държавата е платила по държавния си дълг (вътрешен и външен) около 970 млн. евро, от които близо 700 млн. евро по главници.

Доколкото външните задължения на държавата формират 79.5% от целия й дълг, а погашенията по главници - 71.5% от всички плащания по обслужването, е добре да се види какви погашения предстоят по облигационните външни задължения на правителството през следващите няколко години. Това ще даде представа за очаквания натиск върху иначе силната в момента фискална позиция на държавата. Данните, публикувани от Министерството на финансите показват, че големите плащания започват след година и половина. През март 2022-а трябва да погасим облигации за 1.25 млрд. евро, през 2023-а - за 1.144 млрд. евро, а през 2024-а - за 1.49 млрд. евро. С тези плащания и при планирани, според Средносрочната бюджетна прогноза, дефицити в хазната за 2022-а и 2023-а от средно 1.25 млрд. евро излиза, че страната ни през тези години ще трябва да емитира нов дълг от порядъка на около 5 млрд. евро. И то при положение, че дефицитите не са по-високи от заложените в прогнозата.