ГЕОРГИ СТОЙКОВ: ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА-ИЗТОК ЩЕ ДАДЕ НОВ ТЛАСЪК НА БИЗНЕСА И ТУРИЗМА

10/05/2013, 10:39

Не искаме младите да заминават с дипломите си и да мият чинии в чужбина

Георги Стойков е роден на 17. 03. 1957 г. През 1982 г. завършва Висшия машинно-електротехнически институт във Варна със специалност „Корабостроене“. Професионалната му биография е свързана с морския и аграрния бизнес. От 1981 г. до 2001 г. е заемал длъжности в сферата на кораборемонта и селското стопанство в Корабостроителен и кораборемонтен комбинат „Иван Димитров“ – гр. Русе, Пристанище „Леспорт“ АД, „Лонгоза“ ЕАД. От 2001 г. до 2004 г. работи в БМФ, първо като началник отдел „Администрация“, а после и като директор на дирекция „Корабостроене и кораборемонт“. От 2004 г. до 2010 г. е управител на „ТЕРЕМ-КРЗ-ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД. След това поема ръководството на дружество в областта на енергетиката – „Булминерал“ ООД. Понастоящем е търговски директор на „Фагус ООД“ – клон Варна.

Ако трябва да отправите с малко думи посланието си към варненци, как звучи то дни преди 12 май?

Искам да направим така, че нашите младежи да останат в България и във Варна. Да живеем тук с нашите деца, да си отглеждаме внуците, а не да заминават в чужбина с дипломите си и там да мият чинии.

Почти всички партии, които се борят за места в парламента от Варна, са заложили в предизборните си платформи идеята за преместването на пристанището и създаването на зона за отдих на мястото му. Как и кога би могъл този дългогодишен проект да се случи?

За да се осъществи идеята за отварянето на Варна към морето, преди това има да се свърши много работа. На първо място, след изборите, всички партии, които говорят по тази тема, трябва да се съберат и да обединят мненията си в обща платформа. Необходимо е да се привлекат и браншовите организации, които имат отношение към този проект – от морския бизнес, от туризма, гражданските движения. Необходима е концепция за най-малко 10 години напред за развитието на града. Важно е да се постигне обществен консенсус след прозрачна дискусия, като най-лесно и евтино това може да стане по интернет. Не бива стратегията да се прави „на парче“, виждат се резултатите във Варна, която имаше славата на най-красивия морски град.

ГЕРБ и БСП имаха цялото време да осъществят проекта за ново пристанище на Варна. Идеята за отварянето на града към морето не е нито от 2005 г., нито от 2009-а. През 2003 г. тя бе представена на варненци. Повечето западноевропейски пристанища в годините останаха в центъра на градовете и бяха превърнати в зони за отдих и развлечение. Основните дейности по претоварването бяха изнесени далеч от портовете, това ще се случи и във Варна. Кога ще стане, зависи от нас. Връщам се на това, че 4 години БСП и тройната коалиция и ГЕРБ не свършиха нищо, а имаха готови проекти. Дали нямат пари, дали не искат, или са замесени интереси, които не могат да преодолеят? Мисля, че всичко това заедно, защото първата стъпка, за да се измести претоварната дейност от трето и четвърто кейово място от пристанище Варна Изток, трябва да бъде изграден друг терминал за работа с контейнери. Затова протестираха пристанищните работници. Опасенията им бяха, че отварянето на територията за развлекателен туризъм, за яхти и бели кораби, ще наруши ритъма на работа на порта.

За нов контейнерен терминал се говори от много години. Имаше три предложения как да стане това. Първото е от 2004-2005 г., когато районът в кв.Максуда бе определен като възможност за изграждането му. Идеята бе дотам напреднала, че бе гласувано „за“ т.нар. японски заем от около 170 млн. долара за обезпечаването на строителството на този терминал. През следващите 4 г. по време на тройната коалиция това не се случи, защото не можаха да се разберат за терените в района на кв.Максуда. Един път те бяха държавна собственост, след това се оказа, че малка част от тях е общинска. Този проект, колкото и да не е най-добрият като място за контейнерите, даваше някакво решение. Проблемът бе, че мястото е след моста, където големите контейнеровози не могат да минават заради еър драфт ограничението.

След това се появи втора идея – за преместването на терминала на Пристанище Варна – Запад, където проблемът с еър драфта също стои, който проект отново потъна някъде. След това имаше друг вариант, според който той трябваше да се измести в канала на дълбоководно място преди Аспаруховия мост, на територията на бившето УПМКАП. Този терен е държавна собственост. Проблемът там беше, че тези 6 дка площ са твърде малко за контейнерен терминал. След това се яви възможността да се използва територията в тила на бившето старшинско училище, известна като Пясъка, да бъде усвоена за тилова площадка за работа на контейнерите. Това е най-бързият, евтин и удобен проект, доколкото ще позволи и претоварването на големи контейнеровози.

Внесеното от Министър-председателя на служебното правителство Марин Райков предложение в МС е именно горепосоченият вариант. Считаме, че районът е удобен, дълбоководен и изграждането на кейовата стена може да стане бързо и сравнително евтино, защото дълбочините в акваторията ги има.

С какви пари ще се реализира проектът за преместването на Пристанище Варна – изток?

Възможностите са няколко. Може да стане с пари на държавата, но колко ще струва, никой няма да ви каже в този момент. Тепърва трябва да се мисли за работен проект. Той обаче може да се направи много бързо. Друг начин е да се използва държавен заем, който да обезпечи строителството или по реда на публично-частното партньорство. Обектът се отдава на концесия по схемата строиш – експлоатираш - предаваш. Идва един голям инвеститор, стискаме си ръцете, той построява всичко това без пари, започва да го експлоатира и след 20-30 г. пристанището остава за държавата. Съществува възможността и за еврофинансиране. Ако си поискаме по правилен начин пари от ЕС, ще ги получим, но са необходими и наши инвестиции.

Какво ще направите, за да помогнете на малкия и средния бизнес да оцелее в кризата?

Държавата в момента не създава благоприятни условия да се прави бизнес и да се създават работни места. За да има работни места, трябва да има кой да ги предложи. Както и да има достойно заплащане. Това може да се разреши с изготвянето на надпартиен 10 годишен план за развитието на икономиката. Ние смятаме, че държавата трябва да поеме изплащането на осигуровките за три години за новосъздадени трайни работни места. По този начин ще се облекчи дребният и средният бизнес и собствениците ще могат да назначават повече хора и да използват свободни средства за реинвестиране в дейността. Трябва да има икономически патриотизъм. Тези, които обещават пари и светло бъдеще, няма как да го постигнат, ако не се хванем здраво да работим. Всички говорят за малкия и средния бизнес и – толкова. Но ние виждаме, че той е стъпкан от лицензионни, разрешителни и уведомителни режими, от проверяващи. В едно заведение днес може да се изсипят 20 проверяващи от различни институции, да напишат по един малък, неподлежащ на обжалване акт. И с дребния бизнесмен е свършено. Тази тромава държавна администрация, при която чиновниците стоят с години в прашасалите си кабинети в софийските министерства, не може да бъде толерирана. Те няма да направят нищо ново. Винаги ще сътворят законче, ще увеличат глоба, за да си заработят заплатите. Трябва да се спрат целенасочените проверки, политиката на унищожаването на бизнеса, за да имат куража младите хора да се захванат с него. Нашата цел е да облекчим тези режими в рамките на закона. Младият човек, който има идеи, трябва да покълне, да израсне. Когато задоволи личните си потребности, работейки, той да стане работодател. Никой даром не е постигнал нищо. Затова нашата формация казва, че ще подкрепи младите хора, които имат идеи.Разговарям всеки ден с варненци, които не крият, че им искат рушвети. Корупцията се шири навсякъде, само говорим за нея, но не я изобличаваме. Това също е тежък проблем.

Как да спрем корупцията, която е пуснала дълбоки корени в обществото?

В нашата програма е записано – шокова прозрачност за договори, за обществени поръчки, за работа на обществени органи. Това означава също и че когато в парламентарните комисии ще се разглежда важен въпрос или закон, той трябва да се качи в Интернет веднага. Така някои депутати няма да могат да спекулират с изпреварваща информация. Когато в почивните дни народните представителите се върнат при избирателите си по места, те вече ще са запознати, а ако има нещо неясно, ще го изясним. Това трябва да се прави и на ниво общински съвети. Да знаят гражданите какво се случва. Тогава няма да се налага да връщаме закони и наредби, няма да има корупция и спекула.

Варна е туристически град, но какво трябва да направим, за да печелим повече от този отрасъл?

Ние смятаме, че бранш, който реализира над 2,5 млрд. лв. годишно, трябва да има ясен държавен субект, който да готви стратегия, да координира и носи отговорност за развитието на този отрасъл. Ние сме за създаването на Министерство на туризма. Какво става в момента? Назначените представители от бранша, които са в офисите ни в чужбина, само посрещат делегации. Те трябва да имат план, как да представят туризма ни, да им се търси отговорност какво вършат. Затова щандовете ни на туристическите борси са смешни. Преместването на пристанището е пряко обвързано с туризма, то ще даде тласък и на варненския бизнес, и на туризма. Сега, като пристигне един пасажерски кораб на Морска гара, какво виждат гостите: вълнолома, надраскан с графити, бабите, които са подредили дантелените си покривки по изписани камъни, неколцина полицаи, които гонят гражданите. Това не е нашата визия за Варна. Да вземем „Златни пясъци! Веднага ще попитам: защо в курорта „Албена“ нямат проблеми с пречиствателната станция, със свлачищата? И ето отговора – там беше извършена разумна приватизация, а не безогледна. Правен ли е следприватизационен контрол на „Златни пясъци“ след периода на управлението на Иван Костов, когато тя се случи? Някой помислил ли е за инфраструктурата на курорта? Всичко може да се изправи, но стъпка по стъпка. Не ме карайте да давам празни обещания. Известно е, че държавната хазна е изпразнена и безобразията са натворени. Сега трябва да подредим приоритетите, които гражданите ще ни посочат като най-важни.

Поставихте въпроса за приватизацията. В България „приватизация“ е мръсна дума, във Варна има много примери за това…

Ние не считаме, че проблемът е в приватизацията, а в следприватизационния контрол. Не се следи изпълнението на основната част от приватизационните и концесионните договори, каквато е инвестиционната програма. Някой да е чул за контрол на инвестициите в Корабостроителния завод, на БМФ, на предприятията, приватизирани и концесионирани във Варненски регион? Ние сме за ясен, прозрачен следприватизационен контрол. Не само че не се прави такъв, но и органът, който се занимаваше с това, Агенцията за следприватизационен контрол, се разми като функции.

Според вас проектът „Варна – европейска столица на културата 2019“ ще подпомогне ли развитието на бизнеса?

Кандидатстването по проекта е полезно и носи пари, шумът около него също е реклама за града. И самото включване в състезанието е полезно, дори Варна да не спечели.

Каква е формулата да излезе Варна и държавата от тежката икономическа ситуация?

Всеки трябва да работи, да прояви инициатива, да не чака на държавни и европейски помощи. По този начин ще излезем от блатото, в което ни вкараха професионалните политици в продължение на повече от 20 години.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!