Празнуваме Игнажден

19/12/2020, 08:16

снимка: Булфото

Игнажден, според църковния календар, е на 20 декември, но когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано. В народните традиции, денят е наситен с ритуали за предсказване на предстоящата година.

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.

Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица.

Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.

Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие.

Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година.

Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия.

Ето кои са най-разпространените поверия за Игнажден:

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

За имен ден черпят: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена