Академик Лъчезар Трайков: При коронавирус мозъкът остава много пощаден от директно засягане

12/02/2021, 18:12

Кадър бТВ

Този въпрос с последици от увреждане на мозъка след преболедуване на коронавирус, ме вълнува три дена. Като невролог 200 са плоскостите, върху които трябва да разгледаме този въпрос. Едната плоскост или по-скоро единия отговор, трябва да го търсим в това има ли директно заразяване на мозъчната тъкан, има ли директно увреждане на неврона на нервната клетка, и вторият въпрос дали пък неврологичните симптоми не се дължат по-скоро на процесите на възпаление, които протичат другаде, например белия дроб, тъй като знаем че той привлича вниманието на всички ни като най-често засегнат.

Това заяви академик Лъчезар Трайков, ректор на МУ-София, в "Лице в лице" по бТ

Ето по-важното от това, което той каза още:

"При белия дроб симптомите, които наричаме по принцип неврологични, търся симптоми на усещане на нещо, което се случва по-странно. Примерно неяснота в съзнанието или краткото краткото забавяне на мисловната дейност. А така да го кажем, още по-леко всички тия процеси минават за неврологични, за неврологично страдание и трябва ясно да кажа че по-големият процент от тези страдания от тези симптоми се дължат на процес, който е извън мозъка. Това е добрата новина. Направих си труда по повод на това, което излезе в университета "Джон Хопкинс", че видиш ли, установено е директно засягане на мозъчната тъкан. Всъщност, това съобщиха, установяват го както в мозъчна тъкан на преболедували и така при летален изход на пациенти, така и в експерименти с мишки, така и в тъкани култури, на трите места е установено, че от три различни пътища, видиш ли може да влезе в мозъчната тъкан, може да влезе в неврона, очаквахме го, това не е неочаквана новина. За нас е важно колко често се случва това. Вие знаете, че мозъкът по принцип е много защитен като много, много ценен. И има една бариера, която отделя мозъкът от кръвта и допълнителна бариера, която като кръвта, е един защитен буфер. Много инфекции има, които се движат около нас, така в един момент за мозъка има още една врата, която спира това, което е в кръвта или голяма част от това което е в кръвта, го спира да дойде в мозъка и се задава въпроса: Колко често се засяга мозъкът директно или имаме ли доказателства? И първата много хубава публикация излезе тука преди един месец, което показва че при 430, 460 души, които са имали ясни неврологични симптоми, учениите успели ли да пунктират, да вземат течност на 230 от тях и се оказа, че процентът на тези, при които има директно потвърждение за това, че имаме производство на антитела директно в мозъка, е много малък. Той не е повече от 12%, или седем души. Въпреки че е все пак една малка извадка и тепърва ще търсим по-големи потвърждения. Казвам го само като информация, ще рече, че уролозите няма как да вземат директна тъкан приживе и течността, която взимаме, пункцията, показва какво директно се случва в мозъка. И за радост също и клиничните изяви, проявите на симптомите на директно засягане, които се наричат най-простичко енцефалит, предозирането на мозъчната тъкан от инфекция след коронавирус, са сравнително редки. Което също е една добра новина сега.

Между честотата на засягане на белия дроб спрямо честотата директно на мозъка, разликата е огромна. За радост мозъкът остава много пощаден все още като орган от директно засягане."