Акробатът Красимир Васов от Варна се яви в „България търси талант“ и сподели за „Петел“: Тайната е, че правя всичко с любов

27/02/2021, 15:10

Редактор: Виолета Николаева

Снимки Личен архив
Красимир Васов е на 22 години от Варна.Роден под знака на рибите. Занимава се с акробатика, брейк и цирково изкуство. Акробат – еквилибрист. Днес е рожденик! Честито!

Участва в „България търси талант“, като неговото представяне ще бъде излъчено съвсем скоро.

Ето какво разказа за „Петел“ младият мъж:

- Кога започна всичко?

- Всичко започна, когато бях на осем години. Тогава благодарение на майка ми и баща ми влязох в залата по спортна гимнастика и видях как другите момчета тренират, как се въртят на висилки, как правят шпагати, стойки, салта… Беше ми много интересно и любопитно и нямах търпение и аз да се науча. След първата тренировка си казах,че това е за мен и искам да започна да се занимавам сериозно със спортна гимнастика. Започнах да тренирам всеки ден и започнах да участвам и на състезания. Печелих различни награди, грамоти и медали, което ми даваше още повече стимул да продължавам напред. Затова съм благодарен на първия си треньор Васил Русев, който ми даде тази първоначална основа.

- Имаш ли кумир, когото да следваш в твоя професионален път?

- Моят кумир още от началото беше Йордан Йовчев. Всички знаем за неговите успехи и че той е един феномен в спортната гимнастика.Това да бъдеш на шест олимпиади е голямо постижение. Този пример ме стимулираше и мотивираше, но в един момент страстта ми към спортната гимнастика изчезна и аз се отказах. Започнах да се занимавам с модерни танци и брейк. А те доразвиха други способности в мен. С модерните танци успях да участвам в различни фестивали и конкурси, където пак печелих награди. Мои треньори и хореографи бяха Полина Добрева и Ивиана Рачева от Балет „Степ уан”. Те ме научиха да превъзмогвам сценичната треска, да танцувам от сърце не само за себе си, а и за публиката. От танците най-много ми се отдаваше брейка, който е много сходен със спортната гимнастика.

- Имаше ли момент, в който реши окончателно настоящата си съдба?

- Повратната точка в живота ми настъпи на едно от уличните шоа във Варна, които се правят на входа на Морската градина. На едно такова улично шоу мина един бивш вариететен артист. Той видя потенциал в мен и ми предложи партньорство – да работим дует. Мислех два-три дни и се съгласих. Той ме въведе в света на цирковото изкуство. Показа ми различните жанрове. Той е от старата школа. Казва се Бойко Йоргакиев- повечето хора го познават като „Гладиатора” в акробатиката. На времето е имал партньор, с когото са били дует гладиатори. Той ми даде възможност да си избера жанр. Двата варианта бяха: „баланс на ръце“, което е много сходно със спортната гимнастика, а другото - „баланс на цилиндри“ , което е изцяло на крака. И така започна следващото ми начало.

- Бяха ли ти от полза предишните ти умения от спортната гимнастика и от танците?

- Всички етапи, през които минах, ми помогнаха да съчетая всичките си умения в едно. Това е цирковото изкуство и еквилибристиката. Другото, което ми помогна, е че тогава със семейството ми имахме труден житейски момент. Имахме неизплатен заем, това ни отне апартамента и вилата. Половината ми семейство замина за Германия, докато аз и брат ми останахме и всеки се спасяваше както може. Аз не заминах, защото бях на 16 години и учех в ТОХ-а със специалност „Хлебарство и сладкарство“. Започнах да тренирам с Бойко и точно тази ситуация със семейството ми помогна да се съвзема. Колкото и труден момент да беше, това ми даде сила и мотивация да израстна, да се стегна, да се взема в ръце и всеки ден напредвахме по малко. В един момент станахме дует и започнахме да практикуваме заедно. След време започнахме да ходим по участия. Първо минахме през варненските курорти Албена и Златни пясъци, след което заминахме за Испания. Това беше много хубаво за мен, защото ми харесваше да пътувам, да виждам нови неща по света, да обикалям и най-вече да практикувам това което обичам. В Испания има много голям потенциал за реализация на такива като мен. Има много развит туризъм, много хотели, в които изнасяхме програми. Винаги съм опитвал да разнообразявам стила си и да видя кое ми се отдава и кое не. Първото лято в Испания работихме три месеца. Бях много развълнуван. Успях да получа първите си хонорари, което за един 16- 17-годишен младеж е много приятно. Да усетиш цената на труда си. Спечелените с труд и талант пари.След това пак се върнахме в България, продължихме си тренировките. Следващото лято – отново в Испания… Така трупах самочувствие и опит.И разбрах какво е да бъдеш финансово независим.

- До кога продължихте да работите заедно?

- Няколко сезона ходихме в чужбина да работим, но в един момент се получиха разминавания между мен и Бойко, защото той е от старата школа, докато аз съм по-млад и исках да експериментирам, да се развивам, и пътищата ни се разделиха. Но си оставам много благодарен и признателен на него, защото ако не беше той, нямаше да започна да се занимавам с цирково изкуство и този свят щеше да е непонятен и далечен за мен. Тогава започнах да тренирам самостоятелно около месец -два-три и попаднах в полезрението на един друг бивш вариететен артист, който се казва Стефан Стоянов. Той също има много богат опит в България, както и зад пределите й и се занимава точно с това. Те даже се познават с Бойко- голямо съвпадение беше. Той всъщност започва да ме тренира, не бяхме дует,той идваше в залата да ми помага и с него успях да се развия до едно друго ниво, той ми показа нови техники. Като например как да правя упражненията по-леко, по-красиво. Той успя да ми създаде мой личен стил, което мисля, че е едно от най-важните неща - да се открояваш в тълпата и да те запомня с нещо.

- Има ли голяма конкуренция сред цирковите артисти у нас и по света?

- Не мисля, че е голяма конкуренцията на цирковите артисти в България, защото са на изчезване, но в чужбина мисля, че има много голяма конкуренция.

- Ти къде се виждаш?

- За момента съм в България и работя тук, защото още подготвям номерата. Добре е,че имах възможност да работя вече с цирк „Арена“. Те това лято имаха национално турне и аз посетих с тях много градове. Стана много случайно. Познати ме препоръчаха, имаха нужда от човек и аз отидох. Станах част от трупата им. Така имах възможност да работя в истински цирк. Спомените ми са неповторими. Изживяването – неописуемо. Опитът – много важен. Затова и на тях съм благодарен!

Очаквайте продължение!