Създаването на празник на прясната вода е предложено на Конференцията за околната среда и развитието (UNCED), проведена през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.
Целта му е да привлече внимание върху важността на питейната вода и защитата на водните ресурси.
Всяка година честването на Международният ден на водата е свързано с определен аспект на прясната вода.
фото: pexels.com
Водата и енергията са взаимосвързани и взаимозависими. Производството и преноса на енергия изискват използването на водните ресурси, особено от водни, ядрени и термални енергоизточници. От друга страна, 8% от световния добив на енергия се използва за изпомпване, пречистване и транспортиране на вода до различни потребители.
Имен ден празнуват Лея и Лия, Росен, Пролет, Пролетка
А освен това:
22 март – официалният празник на Велико Търново
Празникът на Велико Търново се свързва с победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. ст.) 1230 г., както и с деня на Св. Четиридесет мъченици.
Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г. Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма “Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (ст.ст.). На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани. За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото. Оттогава до 1944 г. денят на Светите четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския гарнизон.
След 9 септември 1944 г. празникът не се чества. За възстановяването му определена заслуга имат будните жители на квартал “Асенов”, които през 1970 г. го празнуват в църквата “Св. Четиридесет мъченици” под наслов “Мой любим квартал”. През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес на 22 март отбелязва с няколкодневна програма празника на славния си град.
Събития от датата
235 г. — Максимин Трак е провъзгласен за римски император.
238 г. — Гордиан I и неговия син Гордиан II са провъзгласени за римски императори.
1136 г. — Матилда Булонска става кралица на Англия.
1312 г. — Формално е ликвидиран Орденът на Тамплиерите на събора във Виен.
1518 г. — Крал Карлос I одобрява плана на Фернандо Магелан за околосветско пътешествие и му предоставя сериозна субсидия.
1787 г. — Основан е град Колумбия в щата Южна Каролина, САЩ.
1813 г. — Създаден е окръг Колумбия в щата Пенсилвания, САЩ.
1813 г. — Създаден е окръг Юниън в щата Пенсилвания, САЩ.
1820 г. — Създаден е окръг Пери в щата Пенсилвания, САЩ.
1841 г. — В САЩ е патентовано производството на скорбяла.
1848 г. — Венеция обявява своята независимост.
1871 г. — Създаден е окръг Логан в щата Арканзас, САЩ.
1873 г. — В Пуерто Рико е забранено робството.
1882 г. — Конгресът на САЩ забранява многоженството (полигамията).
1894 г. — Дахомей е обявен за френска колония.
1894 г. — Състои се първият плейоф за Купа Стенли.
1895 г. — Братя Люмиер осъществяват първата прожекция на филм.
1904 г. — Публикувана е първата цветна снимка — в лондонския вестник „Илюстрейтид мирър“.
1910 г. — Основан е футболен клуб АС Варезе 1910 във Варезе, Италия.
1916 г. — Джон Толкин сключва брак с Едит Брат.
1919 г. — Бела Кун обявява Унгария за съветска република.
1922 г. — Персия се преименува на Иран.
1933 г. — Близо до Мюнхен е открит първият нацистки концлагер Дахау.
1935 г. — Официално Персия е преименувана в Иран.
1942 г. — Проведена е среща между цар Борис III и Хитлер, който настоява България да поеме допълнителни ангажименти в Югославия.
1945 г. — Създадена е Арабската лига с приемането на устава ѝ в Кайро, Египет.
1966 г. — Създадена е Международната Федерация по Таекуон-до в Сеул.
1967 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм По тротоара.
1968 г. — Състои се премиерата на френско-италианска кинокомедия Малкият гмурец.
1971 г. — Създаден е регионалният телевизионен център БНТ Пловдив.
1978 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм Момчетата от „Златен лъв“.
1981 г. — Осъществен е първият орбитален космически полет на съветски космически кораб Союз 39.
1995 г. — Космонавтът Валери Поляков се завръща, след като поставя рекорд за най-продължителен престой в космоса — 436 дни.
1996 г. — Алфа Радио започва своето излъчване в град Варна.
2004 г. — Шейх Ахмед Ясин, духовният лидер на палестинската сунитска военна групировка Хамас и неговите седем охранители са убити от израелските въздушни сили.
2009 г. — Създадена е политическата партия Либертас България.
2009 г. — Учредена е партията на българските емигранти Другата България.
Родени
1459 г. — Максимилиан I, австрийски ерцхерцог († 1519)
1599 г. — Антонис ван Дайк, фламандски художник († 1641 г.)
1609 г. — Ян II Кажимеж, крал на Полша († 1672 г.)
1797 г. — Вилхелм I, пруски крал († 1888 г.)
1821 г. — Георги Атанасович, български политик († 1892 г.)
1858 г. — Ханс Мейер, немски географ († 1929 г.)
1864 г. — Михаил Такев, български политик († 1920 г.)
1868 г. — Робърт Миликан, американски физик, Нобелов лауреат († 1953 г.)
1871 г. — Юрдан Данчов, български инженер († 1956 г.)
1873 г. — Деян Димитров, български революционер († 1912 г.)
1874 г. — Иван Шкойнов, български офицер († 1941 г.)
1880 г. — Куниаки Коисо, министър-председател на Япония († 1950 г.)
1882 г. — Стоян Мишев, български революционер († 1924 г.)
1885 г. — Стефан Тинтеров, български поет († 1912 г.)
1887 г. — Констанца Ляпчева, българска общественичка († 1942 г.)
1889 г. — Йоргос Гунаропулос, гръцки художник († 1977 г.)
1891 г. — Александър Ковачев, български политик († 1972 г.)
1907 г. — Джеймс Гавин, американски генерал-лейтенант († 1990 г.)
1908 г. — Джак Крофърд, австралийски тенисист († 1991 г.)
1909 г. — Мита Стойчева, българска певица († 1976 г.)
1910 г. — Любомир Андрейчин, български езиковед († 1975 г.)
1911 г. — Джеймс Робъртсън, американски кинодеец († 1988 г.)
1912 г. — Карл Молдън, американски актьор († 2009 г.)
1913 г. — Сабиха Гьокчен, военен пилот († 2001 г.)
1922 г. — Жан-Франсоа Тириар, белгийски политик († 1992 г.)
1923 г. — Марсел Марсо, френски мим († 2007 г.)
1924 г. — Георги Попов, български актьор († 1995 г.)
1924 г. — Лайънъл Уилсън, американски дубльор († 2003 г.)
1924 г. — Майкъл Хамбъргър, британски преводач († 2007 г.)
1925 г. — Волфганг Бехлер, немски поет († 2007 г.)
1925 г. — Лили Шмидт, българска общественичка
1927 г. — Люба Колчакова, българска балерина
1927 г. — Николай Соколов, български поет († 1994 г.)
1928 г. — Дмитрий Волкогонов, руски историк († 1995 г.)
1931 г. — Бъртън Рихтер, американски физик, Нобелов лауреат
1931 г. — Уилям Шатнър, канадски актьор
1932 г. — Васил Хубчев, български политик
1932 г. — Иван Веселинов, български актьор
1932 г. — Лари Еванс, американски шахматист († 2010 г.)
1935 г. — Виолета Бахчеванова, българска актриса
1937 г. — Армин Хари, германски лекоатлет
1937 г. — Едмар Меднис, американски шахматист († 2002 г.)
1939 г. — Атанас Киряков, български актьор
1941 г. — Георги Стоев, български режисьор
1943 г. — Любен Спасов, български шахматист
1947 г. — Джеймс Патерсън, американски писател
1948 г. — Андрю Лойд Уебър, британски композитор
1949 г. — Фани Ардан, френска актриса
1949 г. — Юрий Игнатиевич Мухин, съветски изобретател
1950 г. — Горан Брегович, босненски музикант
1951 г. — Залмей Халилзад, американски дипломат
1951 г. — Муса Манаров, съветски летец
1953 г. — Кенет Рогоф, американски икономист
1955 г. — Лена Улин, шведска актриса
1956 г. — Георге Йовановски, македонски футболист
1959 г. — Жан Виденов, министър-председател на България
1959 г. — Карлтън Кюз, американски сценарист
1963 г. — Джузепе Галдеризи, италиански футболист и треньор
1965 г. — Ice MC, британски музикант
1970 г. — Калин Терзийски, български поет
1971 г. — Асен Блатечки, български актьор
1974 г. — Филип Клемент, белгийски защитник
1975 г. — Румен Христов, български футболист
1976 г. — Рийз Уидърспун, американска актриса
1983 г. — Дагоберто, бразилски футболист
1984 г. — Пьотър Троховски, немски футболист
1985 г. — Иван Стоицов, български щангист
1987 г. — Христо Христов Петров, български футболист
1988 г. — Таня Реймънд, американска актриса
1988 г. — Тобиас Зипел, германски вратар
Починали
1471 г. — Иржи Подебрад, чешки крал (р. 1420 г.)
1602 г. — Агостино Карачи, италиански бароков художник, брат на Анибале Карачи (р. 1557 г.)
1687 г. — Жан-Батист Люли, френски бароков композитор (р. 1632)
1832 г. — Йохан Волфганг фон Гьоте, германски писател (р. 1749)
1850 г. — Карл Сигизмунд Кунт, германски ботаник (р. 1788)
1852 г. — Огюст Мармон, френски маршал (р. 1774)
1874 г. — Рихард Бренер, немски изследовател (р. 1833)
1916 г. — Фердинанд Фелнер, австрийски архитект (р. 1847)
1918 г. — Панайот Хитов, български революционер (р. 1830)
1922 г. — Михаил Греков, революционер и публицист (р. 1847)
1928 г. — Райчо Каролев, български просветен деец (р. 1846)
1932 г. — Борис Шатц, литовски скулптор (р. 1866)
1933 г. — Сава Огнянов, български актьор (р. 1876 г.)
1939 г. — Петър Мидилев, български политик (р. 1875)
1950 г. — Павел Патев, български зоолог (р. 1889)
1961 г. — Николай Масалитинов, български актьор (р. 1880)
1974 г. — Питър Ревсън, американски автомобилен състезател (р. 1939)
1976 г. — Виктор фон Гебзател, немски лекар (р. 1883)
1989 г. — Хорхе Лазаров, уругвайски музикант (р. 1950)
2001 г. — Уилям Хана, американски аниматор (р. 1910)
2004 г. — Ахмед Ясин, палестински терорист (р. 1936)
2005 г. — Кензо Танге, японски архитект (р. 1913)
2006 г. — Иван Методиев, български футболист и треньор (р. 1955)
2006 г. — Христо Калчев, български писател (р. 1944)
2007 г. — Владимир Аврамов, български цигулар (р. 1909)
2013 г. — Чинуа Ачебе, нигерийски писател (р. 1930 г.)
Празници
ООН — Световен ден на водите (обявен през 1992 година)
Световен ден на водата (отбелязва се от 1993 г.)
Ден на пролетното равноденствие: празник за "Бяло братство"
Ден на Балтийско море (обявен през 1986 година)
България — Първа пролет (Пролет, Пролетка, Росен)
България — Празник на град Велико Търново и Угърчин и на селата Камено поле и Сталево
