Хиляди българи под карантина ще могат да съдят държавата заради вота

02/04/2021, 19:13

Холяди българи, които са под карантира от 1 април до деня на изборите, няма да могат да гласуват и ще могат да съдят държавата заради това в Европейския съд по правата на човека, предаде bgonair.bg.

Причината е, че те няма да бъдат обхванати от подвижните изборни секции. Няма да могат да гласуват и хората, които карат карантината си на адрес, различен от постоянния им.

В навечерието на вота много от карантинираните, които са подали заявление за гласуване в подвижна секция, не са изолирани на домашния си адрес. Пример за такъв случай е Александър Наумов, който е предпочел да предпази от заразяване своите близки и е в друго жилище.

"В моя конкретен случай няма как да подам такова, тъй като на 23 март не съм знаел, че ще бъда болен, ще съм под карантина и ще се наложи да гласувам с мобилна урна", казва той.

Всички карантинирани в последните 3 дни преди вота няма да могат да упражнят правото си на глас.

"Има решение на ЦИК, в което изрично е посочено, че списъците се правят въз основа на заявленията, подавани до 17:30 часа. И също в това решение има изричен запис, че не се дописват в Изборния ден", обясни председателят на РИК – Русе Милена Хинкова.

Заради изтеклия срок за записване хиляди хора нямат да могат да упражнят правото си на глас, а това е в нарушение на Конституцията.

"Нашето становище е, че единственото средство за противодействие е жалба до Европейския съд по правата на човека от всеки, който не е могъл да гласува. Като нашият съвет е те все пак да подадат заявление, въпреки изтеклия срок, за да могат да докажат действителното си намерение да гласуват с подвижна кутия", коментира Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет.

Друг проблем, който се появява е, че има изискване за минимален брой подадени заявления за разкриване на подвижна секция. Те трябва да са не по-малко от 10 в община. Ако хората, които са изявили желание да гласуват под карантина са по-малко, то те отново няма да могат да гласуват.

Обезщетението, предвидено от Европейското законодателство за нарушаване на Конституционните права на човека, като правото на глас, възлиза на няколко хиляди евро.