С цветя и сълзи колеги, приятели и роднини изпратиха журналиста Георги Коритаров

09/04/2021, 15:43

Снимка Булфото

Мина погребението и на още една известна личност, която изгубихме по време на пандемията.

С ръкопляскания приятели, колеги и роднини изпратиха в последния му път журналиста Георги Коритаров, предава Булфото.

Той почина на 6-ти април на 61-годишна възраст.

Поклонението пред тленните останки бе в храм “Преображение Господне” на ул. ”Ралица” 2 в столичния квартал "Лозенец", съобшиха от ТВ "Европа", където Коритаров водеше последното си предаване.

Журналистът почина едва на 61 г.

За него всички, които го познаваха, казват, че е като книга. Човек - изключително начетен, изтересуващ и мислещ. Коритаров имаше едни от най-любопитните гости в своите предавания. Някои казват, че са отивали на интервюта с него като на изпит. Мразел е простотията и е изисквал от хората да учат повече и повече.

Оказва се, че водещият Георги Коритаров е имал първа поставена ваксина и скоро му е предстояла втора игла, става ясно от думите на Георги Харизанов от ГЕРБ, който е и шеф на тв "Европа".

Сърдечна недостатъчност го е покосила.

Водил пряк ефир, 24 часа по-късно умира в болница

Внезапно и 24 часа след предаването си на живо Георги Коритаров си отиде завинаги на 6 април.

Ден преди това след прекия ефир по тв “Европа” 61-годишният журналист е бил откаран по обяд в болница “Токуда”, където е дал положителен PCR. Имал е и сърдечна недостатъчност.

Коритаров проявил симптоми още сутринта по време на ефир, съобщи пред “24 часа” Георги Харизанов, който е директор на тв “Европа”. Трудно дишал, не можел да се изкашля, сърцето му прескачало. Към обяд се влошил и го закарали в болница.

Тв водещият е бил ваксиниран с първа доза и предстояло тези дни да му поставят втора, казал самият той на Харизанов, когато се появили съмненията, че е заразен с вируса.

Когато научава страшната вест, тв шефът я съобщи и във фейсбук:

“Не знам как точно се съобщава такава вест. Не знам какво се казва, не знам как се проумява, не знам как се живее с нея. Вчера се смеехме в ефир. Днес разбирам, че повече няма да се видим. Няма да говорим. Няма да спорим. Няма да мислим заедно, да работим заедно, да четем и да пишем заедно. Щастлив съм, че бях малка част от живота на този велик човек. И той от моя. Ще се опитам да се усмихвам всеки път, когато се сетя за него. Но едва ли ще успявам.”