С помощта на изкуствен интелект разкриха, че двама писари са написали част от мистериозните древни свитъци от Мъртво море.

26/04/2021, 05:00

фото: Alexandermcnabb, Уикипедия

Първите свитъци са намерени от бедуин в пещера в Кумран близо до Мъртво море в днешния окупиран от Израел Западен бряг.

Изследователи съобщават, че с помощта на изкуствен интелект (ИИ) са успели да разкрият, че двама писари са написали част от мистериозните древни свитъци от Мъртво море.

Изследванията са били извършени върху най-дългия текст, известен като Великият свитък на Исая.

Установено е, че вероятно две неизвестни лица са преписали думите, използвайки почти идентичен почерк.

Свитъците, които включват най-старата известна версия на Библията, са източник на особено вълнение и интерес от страна на изследователите, още от самото им откриване преди около 70 години.

Те съдържат ръкописи, написани предимно на иврит, както и на арамейски и гръцки, и се смята, че датират от около Трети век пр. Н.Е.

Свитъкът на Исая е един от около 950 различни текста, открити през 40-те и 50-те години. Той е уникален сред свитъците, тъй като неговите 54 колони са разделени на половини, написани в почти еднакъв стил.

Изследователи от Университета в Гронинген, Холандия, са изследвали свитъка на Исая, използвайки разпознаване с помощта на изкуствен интелект. Те са анализирали и подчерта, сравнявайки определени букви, като една от тях е алеф, която се появява над 5000 пъти в свитъка.

В статия, публикувана от учените Младен Попович, Маруф Дали и Ламберт Шомакер, те заявиха, че са „успели да извлекат древни следи от мастило, които се появяват и на цифровите изображения.“

Древните следи от мастило са свързани пряко с движението на мускулите на човека, който е писал, и са специфични за неговия почерк“, казаха те, използвайки техника, която помогна да се получат доказателства, че са участвали повече от един писар в съставянето на древните свитъци.

„Вероятният сценарий е един от двама различни писари, които работят в тясно сътрудничество и се опитват да запазят един и същи стил на писане, като същевременно разкриват себе си, своята индивидуалност.“

Изследователите казват, че сходството в почерка предполага, че писарите са преминали едно и също обучение по писане – било то обучение в нечия школа или в семейството – например не е изключена хипотезата двамата писари да са били баща и син, а синът да се е учил да пише от баща си. Учените дори допълват, че способността на писарите да „имитират“ почерка на другия е толкова добре, че до момента съвременните учени не са били в състояние да направят разлика между тях.