Браво на черноморци за Никола Спасов, ред е на спартаклии за Жиката

04/05/2021, 17:25

Снимка „Петел“

Първо, държа да уточня, че тези редове нямат нищо общо с инициативата на феновете на Черно море за издигане на бюст-паметник на Никола Спасов и годишнината от смъртта на Живко Господинов.

Преди всичко, обаче, искам да кажа едно голямо БРАВО на привърженциите на Черно море и адмирации за идеята за Никола Спасов, Бог да го прости. Той е най-успешният треньор на „Тича“. Под негово ръководство „моряците“ взеха бронзовите медали в елита, първата си Купа на България и първата си Суперкупа и за първи път играха в евротурнири. Безспорно е, че заслужава да бъде почетен по подобаващ начин и увековечен.

Сега за другото. Вече шест години след смъртта на Живко Господинов, чакам той също да получи подобно признание. Защото както Никола Спасов е икона за Черно море, такъв е и Жиката за Спартак. Когато почина, спартаклии говореха две неща – трябва да кръстим стадион „Спартак“ на Жиката или да му поставим паметник на стадиона. Първото не виждам как ще се случи по ред причини. Не само бюрократични или административни. От онези другите причини са, патент на много българи, които не обичат славата и успелите. Но да не се спирам на тях, тъй като не искам точно на днешния ден Жиката да се обърне в гроба.

За мен е важно само едно. Правилно и достойно ще бъде, ако спартаклийската общност направи така, че да постави бюст-паметник на Жиката на обновения стадион „Спартак“. До новата трибуна например. За да може всички, които идват на стадиона, да го виждат, по-големите да предават на поколенията спомените за легендата и да им обясняват какво огромно въздействие има той върху любимия им клуб.

Тук няма значение кой ще е инициаторът за реализирането на подобна идея – ръководители, фенове, бивши играчи или треньори, деятели или ветерани, общественици. Убеден съм, че парите бързо ще се съберат, дори може и да не се стигне до дарения, защото има достатъчно богати спартаклии. А и все пак става въпрос за един бюст-паметник, не за паметник, като този на Альоша в Пловдив...

Във Варна вече е отдадено дължимото по такъв начин на други спортни личности, които не са сред нас. Хандбалът направи бюст на Димитър Нушев-Барона, баскетболът - на Христо Борисов.

Всички си спомнят, че Живко Господинов стана почетен гражданин посмъртно. Трябва ли да чакаме още 57 години, за да го почетем, както заслужава, за големите му заслуги към Спартак и Варна, затова че бе техен посланик пред света и Европа.

Недко Петров, „Петел“