Евроком: Украйна и Русия ще реагират срещу създаването на "Велика България" на Кубрат Пулев

02/06/2021, 15:58

Много е вероятно Украйна и Русия да реагират срещу създаването на партия с името "Велика България".

Дали е търсена провокоция с името на новата партия на Кубрат Пулев не е ясно.

Велика България е напълно реална документирана от византийските автори ранносредновековна българска държава, заемала голяма част от териториите на днешна Украйна и Русия.

Боксьорът Кубрат Пулев обяви, че ще учреди партия с името “Велика България”. Двукратният претендент за световната титла в тежка категория направи анонса пред БНТ, след като засади дръвчета заедно с ученици.

Партията на Пулев ще бъде учредена на 9 юли, което е два дни преди предсрочните парламентарни избори и затова няма как да участва в тях. Но боксьорът ще се включи в президентските избори наесен.

“Ако България наистина има нужда от подобен тип човек, който е независим, който никой не го ръководи, не е проект на никого - защо не?“, каза Пулев за кандидатурата си за президент.

Реакции след обявеното от Пулев неминуемо ще има в Украйна и Руската федерация, посочва Евроком. Без значение дали случайно е избрано това име за политическата формация, или не, Стара Велика България се простира именно на териториите на днешна Украйна и Русия, а както е добре известно хан Кубрат е неин владетел.

Пулев има и още една връзка с Украйна, а именно боксовият му мач срещу тогавашния световен шампион Владимир Кличко. Двамата се сблъскаха през 2014 година, но българинът загуби двубоя след нокаут. Братът на Владимир – Виталий Кличко, също бивш световен шампион в тежка категория, успя да влезе в политиката, като беше депутат в Украйна, а по-късно и кмет на Киев.

Основните източници за историята на Велика България са хрониките на Йоан Никиуски от 6 век и по-късно на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник. Украинският историк Комар прави критичен анализ на хрониката на Никифор, като се опитва да докаже, че държавата изобщо не е съществувала, но тази хипотеза се отхвърля от повечето историци.

Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а прабългарските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“. Унищожаването на Велика България е описано в запазено писмо от известната Кеймбриджка преписка на хазарския хаган Йосиф.

Края на 6 век прабългарите образуват начело с Органа (Орхана) т. нар. „Велико българско царство“ на територията на реките Дон и Волга със столица Фанагория, което на запад е влияно от аварите и на изток от Западниотюрския хаганат. Орхана като оногур-хун има традиционно още „остригана глава“, но днес се смята за първия кан на „прабългарите“. Техният владетелски списък води обаче много назад и Ернак (синът на Атила) се смята за основател.

Кан Органа застава около 610 г. начело на прабългарското племе утигури и през 617 г. успява да обедини утигурите с другото прабългарско племе кутригури. През 619 г. Органа отива в Константинопол и сключва военно политически съюз с Византия. През 628 г. Органа и племенникът му Кубрат от рода Дуло възстават против Аварския хаганат. През 629 г. те се освобождават, но все още са зависими от Западнотюркския хаганат. През 632 г. Оногурия се отделя от Западнотюркския хаганат и като владетел остава Кубрат, който според Йоан Никиуски, през юношеските си години е израсъл в Константинопол и е покръстен като дете, и е „приятел“ на тогавашния византийски император.

Знае се от византийски хроники, че кан Кубрат, малко след като се възкачил на българския трон, побеждава аварите, като се предполага, че това е станало в периода между 632 – 636 г. По времето на Кубрат се строят нови крепости и се основават нови градове. През 648 година кан Кубрат побеждава значителна арабска войска от около 20 000 войни под командването на Абд-ел-Рахмани (според летописите на ал-Табари) навлиза от юг през Кавказ минали прохода Дебрен и нахлули в земите на барсилите, по това време част от Стара Велика България. От 650 година започват постоянни набези от страна на ново създадената държава на хазарите, Хазарски хаганат. С течение на годините войната между прабългари и хазари се изостря докато накрая хазарите изтласкват хегемонията на Стара Велика България през 668/671.

Хронологично първоначално Кубрат е владетел само на прабългарските племена утигури и кутригури, но през годините успява да обедини в обща държава и други народи, като оногури, сувари, барсили, купи прабългари, алани, анти и други.

През 632 година Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Батбаян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си. Кубрат умира около 665 г. Най-големият му син, Батбаян, поема управлението на Велика България, но тя се разпада окончателно, вероятно в годините от 665 до 668 година. През 668 държавата, която владее Батбаян, попада под хазарска зависимост. Впоследствие областта е известна в средновековните хроники като Кара Булгар.