Център за изследване на демокрацията: Кремъл контролира медии в България директно

02/06/2021, 16:30

Снимка Пиксабей

Нарастващото напрежение между Русия и Западния свят е поле и за идеологическа битка.

България е обект на широкомащабно руско влияние, улеснено от културната близост, историческите връзки, както и от дълбоко вкоренените в страната политически и икономически инвестиции на Кремъл.

Това се казва в доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), анализиращ руското медийно влияние в четири страни - членки на Европейския съюз: България, Германия, Полша и Чехия. Според анализа съвкупността от тези фактори води до значителни последващи възможности за руско медийно влияние и дезинформация. То ставало чрез медии, контролирани директно от Москва, както и чрез местни политически, олигархични и други посредници, които са финансово и политически свързани с Русия и (пряко или непряко) влияят на редакторската политика на националните медии. Често подобно влияние е пречупено и през отношението на правителството на деня към Русия, гласи докладът на ЦИД.

Продължаващите проблеми на България в сферата на доброто управление и върховенството на закона рефлектират върху влошаване на медийната свобода през последното десетилетие. Липсата на потребителска култура в социалните медии и на регулаторен капацитет изострят политическата поляризация и екстремизъм, което облагодетелства действията на Кремъл за разпространение на дезинформация, насаждаща разделения.

Членството на България в ЕС и НАТО има възпиращ ефект пред повсеместното разпространение на проруски послания, смятат от Центъра за изследване на демокрацията. Участието на България в европейската политическа и дискусионна сфера е важен основен информационен канал при формирането на дневния ред на националните медии.

България демонстрира ограничена ефективност за борба с информационните заплахи от чужди сили. Управленската рамка е обусловена от относително бездействие и недостатъчно признаване на предизвикателствата на (прокремълската) дезинформация и е лишена от цялостна оценка на националните уязвимости, се казва в доклада.

Изследването разглежда сходствата и разликите в каналите и методите на разпространение на проруски антидемократични послания в Европа по отношение на основни тематики като национализма, миграцията, джендър идеологиите и енергетиката.

В документа се Докладът съдържа и оценка на устойчивостта на четирите страни спрямо дезинформацията на няколко отделни равнища: управление и формиране на политики, активност на гражданското общество и участие и принос към международни инициативи за противодействие.

Предложени са решения за координирани политики и действия за защита на демократичния дискурс и на дигиталната информационна екосистема в ЕС от руското медийно влияние.