Има ли живот след властта?

13/06/2011, 12:05

Президентът Параванов прави тур за овации из родината. Щото то не остана, народът ще хукне по море, по чужбини и его, дошло време за избори и за сдаване на поста. Та в Търговище Параванов рекъл: „Да открехна малко завесата, мисля, че ще имате възможност да гласувате за мен и след януари 2012 г.” И от първия до последния ред на залата преминала силна въздишка на облекчение. Отделни представители на търговищката общественост дори се опитали да ръкопляскат…

Браво! Важното е да ни се даде такава възможност. Па ние ще си решим дали да гласуваме. Колкото повече възможности имаме, толкова по-добре. Една възможност не ще ни хляб, ни вода, не ли? Та нима е лошо, че имаме възможност да гласуваме за Костов? Ние не гласуваме, но ако бихме поискали… Ето, чета в „Новинар”, че някои гербери щели да се включат във вътрешните избори на Синята коалиция, като гласуват за кандидатите на СДС, а пък някои червени смятали да гласуват за кандидатите на Костов. Кандидатът на ДСБ за кмет на София Прошков дори помолил кандидата на БСП Кадиев да гласува за него: „Ако иска спокойна битка за кмет, Георги Кадиев да подкрепи опонента ми. Ако иска сериозна битка, да подкрепи мен."

Но Параванката наистина само малко повдига завесата. Щото като го питат в качеството на какъв ще ни се предложи тоя път, отказва да сподели: „Ще дойде времето и ще разберете какво съм имал предвид.“ Реплика, която и на практика потвърждава основната теза на оратора: „АБВ трябва да е катализатор на по-широка коалиция и стимул за развитие на нова коалиционна култура.” Щото нали си спомняте, че „като му дойде времето”, беше лафът, с който Дедо ни пращаше на дедовия си, с извинение…

Ако можех да рисувам, щях да изразя тази коалиционна култура така, че и на последния прошлек да му стане ясна: Щях да нарисувам например как Гоце реже едно бяло хлебче, слага вътре три кебапчета (те посвоему наподобяват Симо, Сергей и агата) и обилно полива с яркочервен кетчуп… Идеята търпи и анимационно развитие. Представете си как след това две от кебапчетата се измъкват и хукват да бягат, така както са целите омацани в червено… Но идеята може да е глупава и банална, не настоявам…

„Първанов поиска властта”, разяснява „Стандарт”. Наскоро Калина Андролова написа в „24 часа“: „Колкото и да се страхувате да пуснете пустия кокал, скъпи политици, ще ви припомня интелигентното признание на Бил Клинтън: „Горбачов ме научи, че има живот и след властта. И това наистина се оказа така.“

Той, разбира се, не е същият живот… А пък и като си видял веднъж Живота… Дето ви писах оня ден, как Пешето Стоянов се връща вечер в празния си дом и хапва стар хляб и бучка вмирисано сирене… Бахти живота! И, освен това, на Горби му беше лесно. Канеха го по света да чете платени лекции, снимаха го в реклами. Например „Пица Хът” му броиха 100 хил. лири стерлинги за едно 40-секундно клипче, на което той яде пица с внучката си. Всъщност той не яде, а храни внучката си, демек бъдещото поколение. Едва ли „Пица Хът” биха снимали Гоце. Може би „Дон Домат”, но не гарантирам…Не за друго, но една такава метафора – „Храни бъдещето”, би звучала житейски несъстоятелна редом с Гоце.

Параванов споделил пред прогресивната търговищка общественост също, че се надява наследникът му да е по-добър от него: „Следващият държавен глава трябва да е четящ, много компетентен, да е лидер и да има силен експертен екип.” Изобщо дето само не е казал да не е Бойко. Например това „четящ”? Нима преди да се появи Бойко, на някой му е минавало през акъла, че можем да изберем „нечетящ”? И изобщо от всички изброени от Гоце качества Бойко е само лидер. Разбира се, на теория не е възможно да си лидер без другите качества. Но на практика е възможно.

Тони Филипов, д-р

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!