И се чудим защо не ставаме Европа

24/08/2021, 10:43

Кадър ФБ Бойко Борисов

Защо България така и не успява да се превърне в нормална европейска държава, въпреки милиардите, които се изсипват за страната ни?

Защо сме с най-ниски доходи и най-кратка продължителност на живота?

Защо Бай Ганьо е по върховете у нас, а Алеко се смята за особняк, който трябва да бъде убит?

Изобщо дали мястото ни е в ЕС и какво правим там, след като не възприемаме ценностите, които основават този съюз - върховенство на закона, толерантност, разделение на властите, борба с корупцията и т.н.?

Коментар по темата прави икономистът Евгений Кънев

"Нашето дередже е функция на челния сблъсък между формалните институции (закони, подзаконови актове, норми и др., най-общо правото) и неформалните институции (приложение на правото в зависимост от култура, манталитет, традиции, обичаи и др).

За да станем член на ЕС транспонирахме (пренесохме) почти цялото право на ЕС, но го приложихме по български. И се чудим защо не ставаме Европа.

Конфликтът се състои в това, че най-общо в Европа формалните и неформалните институциите работят в синхрон на база диалог, споразумение, консенсус, разделение на властите и така постигане на сцепление и солидарност в обществото, отчитайки всички интереси.

В нашия манталитет обаче преобладава не хоризонталното, а вертикалното упражнение на властта като заповед-изпълнение и подчинение. Българинът предпочита един ясен лидер, шеф или вожд.

С други думи единоначалие по руски образец.

Затова и разделението на властите не е много понятно като концепция и не прави впечатление, когато брутално се нарушава от една от властите. Когато някой лидер обсъжда, търси мнение, иска диалог - това се приема за нерешителност и слабост.

Затова и за частично успешни се смятат лидери като Бойко Борисов и Костов (Командира), известни -макар по кардинално различен начин - със своята авторитарност.

А неуспешни са диалогичните лидери като Филип Димитров, Царя или Станишев (въпреки че последните двама изкараха пълни мандати).

Без да съм експерт в тази тематика - това има много общо с все още преобладаващата мачистко-ориенталска/азиатска култура у нас. В която идва силният мъж и оправя нещата с огън и меч или казано по нашему със сопа и с бой (кютук).

Затова толкова успешно виреят проектите на Задкулисието, които са по един образец. Намира се мачото, който медийно се напомпва и след време прави партия да оправи България.

Жорж Ганчев, Борисов, Сидеров, Бареков, Слави …и Кубрат май загрява.

В последния ми пост предложих промени в Закона за политическите партии, които да се опитат да смекчат този проблем като се въведат мандатност на политическите лидери и уредят подробно начина за избор, брой и прекратяване на мандатите, включително, когато лидерът не се явява или не е избран на избори. И държавна субсидия в зависимост от изпълнение на закона.

Да, законът на първо време няма да е толкова ефективен именно заради сблъсъка му с културата и традициите. Но все пак ще е добър опит за ограничаване на този тип метастази в политическата ни система."