Евробарометър: Българите са най-незаинтересовани от наука в ЕС, 37 % вярват, че хора и динозаври са живели заедно

03/11/2021, 10:21

Пиксабей

България е страна останала далеч от постиженията на Просвещението, което е променило Западния свят преди 300 години.

И последствията са видими и днес.

Изследване на Евробарометър показва, че България е страната с най-ниска заинтересованост от наука.

Всеки трети българин изобщо не се интересува от научни открития или събития и процеси в света на технологиите. Общо всеки шести казва, че това не му трябва във всекидневието, пише Дневник. Четирима от десет никога не гледат документални филми за наука/технологии и не четат статии, списания или книги за учени или за наука. Почти половината никога не обсъждат такива теми в разговор в семейството или с приятели. Когато става дума за целенасочено усилие в свободното време да се разбере повече по въпроси, свързани с наука и технологии, 78% казват, че никога не го правят.

Когато се добавят и казалите "Почти никога", тези отговори изглеждат още по-категорични:

55% практически не гледат и не четат за наука и технологии

65% не обсъждат въпроси за наука и технологии в семейството и в компания

92% почти никога не се задълбочават в някакъв научен проблеми

Но пък 52% от българите вярват, че вирусите са създавани в правителствени лаборатории, за да бъде контролирана свободата ни. Други 29% не знаят дали това е вярно или невярно. За 48% здравеопазването и медицинските грижи ще са най-силно повлияни от изследвания и иновации в следващите години, но 26% казват, че изобщо не ги интересуват новини от медицината, а още 58% проявяват "умерен интерес".

Тези и много други данни има в проучване "Евробарометър" за това какво познание имат гражданите, как го поддържат и какво е отношението им към науката и технологиите.

От него се вижда, че в никоя друга от обхванатите 37 държави хората не казват толкова много, колкото българите (общо 57%), че не им е нужно във всекидневието да знаят какво се случва в науката. Спрямо същото такова проучване от 2005 г. тази група се е увеличила с 12 пункта, а българите, за които наука и технологии са важни, са намалели със 7 пункта до 18%.

На всички почти 27 хиляди граждани, участвали в проучването, са задавани и 8 въпроса, с които се измерва нивото на общите им научни познания.

В сравнението на отговорите единствено Румъния е поставена след България, ако се гледа делът на верните отговори - правилно на 8-те въпроса са отговорили 4% в България и 2% в Румъния. В действителност, общо погледнато, българите изглеждат най-зле от всички, защото 56% (най-слабият резултат в ЕС) са дали по-малко от 5 верни отговора, а 40% (най-слабият резултат в ЕС) - между 5 и 8 верни отговора. При румънците първият показател е 47%, а вторият (51%) е колкото в страни като Германия, Дания или Ирландия.

Ето два примера как са отговаряли българите:

Запитани дали антибиотиците убиват не само бактерии, но и вируси, две трети (65%) казват, че това е вярно, а 13% - че не знаят. Правилният отговор, че това твърдение е невярно, са посочили само 22%. Малко по-зле са отговорили анкетираните в Гърция и Кипър, но във всички 11 страни извън ЕС никъде не са дадени толкова много грешни отговори. (Увеличението на дела на българите, посочили грешен отговор, е с 10 пункта за 16 години.)

Лазерите работят с насочени звукови вълни е друго твърдение, за чиято научна точност са поканени да отговорят анкетираните. От България идва най-малката в цялото допитване група (16%), отговорили правилно, че това е грешно твърдение. За 29% това е вярно. В други 10 държави далите грешен отговор са още повече. Но 55% (най-големият дял сред всички държави) от анкетираните българи са казали, че не знаят отговора и така общо 84% не посочват правилен отговор. Спрямо предишното проучване от 2005 г. бъркащите българи са се увеличили с 6 пункта, а даващите верен отговор на този въпрос са намалели с 4 пункта.

"Не знам" е отговор, по който българите се отличават - на моменти ярко - сред всички останали:

- 39% са го избрали за въпроса вярно ли е, че населението на планетата надхвърля 10 милиарда души (не е вярно, избор на 27% от българите)

- 37% не знаят вярно или невярно е твърдението, че има лечение за рак, но го крият от хората заради корпоративни интереси. В никоя друга анкетирана страна тази група не е толкова голяма. Други 41% от българите вярват, че е точно така, т.е. "Не е вярно" остава за 22% от отговорилите

- 36% не знаят дали хора и динозаври са живели по едно и също време (29% вярват, че това е така, макар динозаврите да са изчезнали десетки милиони години по-рано)

- 27% не могат да оценят твърдението, че хората са произлезли от по-ранни животински видове. Още 22% казват, че това не е вярно, или общо 49% от българите не познават или не приемат тази основополагаща теория на съвременната наука. Някаква утеха за България е, че 48% в Словакия са казали, че твърдението е погрешно. Но не е утешително, че спрямо предишното подобно проучване от началото на 2005 г. почти няма промяна в познанията на българите по този въпрос.

Българите дават и по-голям брой от средното за ЕС отговори "Не знам", когато са помолени да сравнят качеството на учените (в страната им и тези от ЕС по принцип) с тези в останалите 26 страни, САЩ или водещи икономики в Азия.

Изобщо не се интересуват от новини за наука и технологии 33% от българите срещу 18% средно в ЕС.

Продължение в https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/11/01/4272926_ne_mi_triabva_da_znam_nauchni_novini_kazvat_57_ot/