577 години от Последният кръстоносен поход и битката край Варна

10/11/2021, 09:20

Булфото

С Битката при Варна завършва Последния кръстоносен поход и третия неуспешен опит на християнските сили да освободят България и да спасят Константинопол от Османците. Преди това са Кръстоносния поход, завършил с Битката при Никопол и Въстанието на Константин и Фружин.

Днес се навършват 577 години от битката при Варна, известна още като битката на народите, в която през 1444г. загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело и 10 000 бойци от съюзническата християнска армия.

При Варна загиват 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци

След победоносните кампании на Хуняди срещу войските на султан Мурад II през 1442 – 1444 г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши Османската империя и да се освободи Йерусалим. През октомври 1443 Владислав Ягело и Хунияди събират 20 – 25 000 международна армия, като основата ѝ са 14 000 души от полски и унгарски рицари и оръженосци, подчинени на Владислав III и Хунияди. Впоследствие към армията се присъединява деспот Георги Бранкович с 8000 бойци, а по-късно и босненският войвода Петър Ковачевич 600 – 700 души. В международната коалиция влизат и 600 коли, за изграждане на вагенбург, предвождани от чеха Ян Чапек,[1] както и известен брой хуситски стрелци. Тактиката на Хунияди е: когато кръстоносците се установят на стан, те да се обграждат от каруците, хуситските стрелци да застават по тях и да бдят за бързата османска конница, а рицарите да са по средата на загражденията. Плана на Хунияди предвижда кръстоносците бързо да проникнат в Тракия, преди Мурад II да повика подкрепления от Мала Азия; да бъдат разбити силите му на Балканите; да се елиминира османската заплаха в зародиш. Кръстоносците настъпват по утвърдения път – Белград – Ниш – София – Пловдив-Одрин, който изглежда най-къс, за постигането на тяхната цел. Първоначално кръстоносната армия не среща съпротива. Тя опожарява Крушевац и продължава да настъпва. Главните сили се отправят по левия бряг на р. Морава, а Хунияди с 12 000 души превзема Ниш и околностите му и го опожарява. Съществува спор дали е опожарил целият Ниш или само военни обекти. В същото време към Ниш настъпва силна османска армия, предвождат от бейлербея на Румелия, Касъм бей. Тила на османската армия е подсигурен от акънджии с командир – Турхан Бей

На 3 ноември 1443 г. Хунияди разгромява трите предни отряда на тази армия, а през нощта срещу 4 ноември настъпва и окончателно побеждава. Според османски източници преди сражението Турхан бей се оплаква, че противниците им са „една шепа неверници“ т.е. от тях не може да се вземе плячка и после ще трябва да разчитат на оран, а не на грабеж. Акънджиите не участват в битката, а Касъм бей е разгромен. Османските източници хвърлят вината за загубата върху Турхан бей за загубата и го считат за предател.

Касъм Паша е разбит и не може да защити нито Ниш, нито Пирот. Причините донякъде се крият и в това, че местното население активно подпомага кръстоносците. Ето какво пише кардинал Цезарини „...При мен дойдоха сърби и българи, който ме уверяваха, от свое име и от името на други, че много турци били заловени и избити, когато побегнали от сражението. Смята се, че турците са понесли не по-малко загуби от околното население си след сражението, отколкото от нашите войници.....“

Масовото участие на местното население се потвърждава и от писмо на Хунияди. "Нашата войска върви добре и се увеличава всеки ден, с българи, босненци, албанци, сърби. Според анонимен османски летописец от XV в. "дори голяма конна група от раята (т.е. от българите) се присъедини към тяхната (кръстоносната) армия. Янко Хунияди ги използва като предни бойни сили

Така с помощта на местните кръстоносците стигат чак до София. Следва да се отбележи, че походът е не просто частна акция на полския крал и на Хунияди, а съгласувана поход на всички европейски християнски сили – поляци, унгарци, чехи, власи, българи, сърби... Той е опит да бъде уязвена смъртоносно османската империя. Множество важни гарнизони падат без бой. Вероятно това е причината поради която при отстъплението си османците излива гнева си на българите и заповядва да запалят София. Походът потегля към Пловдив, но при Траянови врата е пресрещнат от силна султанска армия, която се окопава чрез укрепления. Водят се жестоки боеве за Траянови врата, но нито една от двете страни не взима превес. Хунияди търси обходен маршрут през Смолския проход и е отправя по течението на р. Тополница, води сражение в местността Побоище, но не може да проникне натам, защото тя е здраво укрепена от османски сили.

При това положение гладът и големите студове, снегът и мъглите в Ихтиманското поле и снегът принуждават Ягело и Хунияди да се изтеглят и да сключат десетгодишен мирен договор на 13 юли 1444 г..

Втори кръстоносен поход на крал Владислав III и Янош Хунияди 1444 г. Битка при Варна.

Ако някой печели от целия сблъсък това е деспот Георги Бранкович, комуто са върнати отнетите през 1441 г владения. На следващата 1444 година Ягело и Хунияди потеглят на втори кръстоносен поход за освобождението на българските земи. Папа Евгений се ангажира с успеха на мисията. Особено активен е кардинал Юлио Цезарини, който обявява, че „Византия, България и Албания ще подкрепят похода“, както и че 8 венециански галери ще се включат в него. В действителност тези обещания ще останат без сериозно покритие. Към настоящия момент, обаче ситуацията е удобна за християнската коалиция. Кръстонците са показали, че при единство могат да нанасят поражения на агаряните. Междувременно султанът е принуден да се разправя с внезапно изникнал дьозме – султан (лъже-султан, сепаратист, претендиращ за легитимност) и прехвърля огромната част от войските си в Азия. Към този момент Хунияди и Ягело успяват да съберат 16 000 поляци и унгарци под своя флаг. Към международната Коалиция се присъединяват 5000(4000) власи на войводата Влад Цепеш – Дракула, както и 500 хуситски стрелци и известен брой италиански кондотиери.

В състава влизат и 2000 коли, които се използват за обоз и изграждане на вагенбург. Леката конница е снабдена с леки ризници и копия, пехотинците също имат ризници, а рицарите – брони. Хуситите са въоръжени с аркебузи и кулеврини. Армията разполага и с известен брой бомбарди и требучети. Създаден е и военн морски флот, който да подпомогне операцията. В него влизат 8 папски кораба, 8 венециански, 4 на бургундския принц и 2 дубровнишки кораба. Целта на новия кръстоносен поход е да се изгонят окончателно нашествениците от българските земи, а техен владетел да стане Ян Хунияди.[10] Кръстоносната армия през началото на Септември завладява Оршова, близо до Дунав, после завзема Кладово и Флорентин, а на 26 септември – Видин. Немският поет Банхайм е посветил стихотворение на случката в което се разказва, че османците вече са избили първенците на Видин, но не и местното население. То веднага последва кръстоносната армия. Впоследствие кръстоносците завладяват Оряхово и достигат Никопол. Към тях се присъединяват много българи, но въпреки всичко началникът на гарнизона Фируз бей, успява да отблъсне атаката. Кръстоносците подминават Никопол., завладяват Свищов и пленяват 28 османски кораба (подготвени за нападение срещу Влахия). Оттук Владислав изпраща послания до крепостите Шумен, Мадара, Варна и пр. Той обещава на спахиите в случай, че се предадат да ги пусне безпрепятствено да се приберат в Мала Азия; а в случай че се противят – да ги унищожи. Отказът на спахията на Шуменската крепост го принуждава да се насочи към нея и на 25 октомври там започва обсада. Ягело губи много хора в обсадата, но превзема Шумен. Оттук той изпраща разузнавателен отряд от 500 души към Търновград, който влиза в бой с гарнизона и османците губят 300 души. Дотук поведението на кръстоносците показва, че те са наясно кои са българските земи и се възползват ефективно от това предимство. След Шумен Владислав превзема здравата крепост Мадара, а впоследствие на 5 ноември в ръцете на кръстоносците пада и Овеч (Провадия) Скоро след това крепостите Калиакра, Каварна, Кастрич (Eксиновград) и Галата и пр. бързо се предават. Кръстоносците се отправят към Варна (откъдето искат да извършат десант и с кораби да се прехвърлят в Цариград). И тук следва решаващата битка при Варна. Междувременно Мурад II успява да се справи неочаквано бързо със своя опонент в Азия и прехвърля войските си в Европа. Поради несъгласуваност на действията между съюзниците и двойната игра на Република Генуа, която все още привижда Византия за свой най-голям враг, геунезците прехвърлят османската 100 000 армия във Варна срещу 22-хилядната кръстоносна армия , (османският хронист Оруч бин Адил ни информира, че самият султан прехвърля Босфора на франкски кораб). Според други източници султанът имал 50-хилядна армия, от които 10 000 азеби и 10 000 рекрутирани християни – отстъпници

Османците се разполагат на лагер, около 5 километра южно спрямо кръстоносците. Хунияди ги открива почти случайно, когато отива на разузнаване и внезапно забелязва техните огньове. Научавайки за превъзхождащия го противникВладислав Ягело веднага свиква военен съвет. Цезарини и бароните предлагат да се укрепят до вагенбурга, и да чакат помощта на флота. Владислав III решително отхвърля отбранителната тактика с идеята, че тя ще даде кураж на врага (а собствените му хора ще обезвери). Той завършва речта си с думите „Да избегнем – вече е невъзможно, а да се предадем и да ни поробят, без да ни надвият, без битка и сражение –никак! По-добре нека мрем с чест и прослава над сабята ни и с Христовото име в уста.“

Първоначално в битката обединените християнски сили получават надмощие, но това явно е тактически прийом – османците примамват рицарите в „чувал“ и разгръщат своя резерв зад гърба им. Междувременно власите на Влад Цепеш се втурват да грабят плячка и спират да изпълняват тактически задачи. Първоначално хората на епископ Доминик тръгват мощно напред по левия фланг, но това дава възможно османската конница да мине зад гърба им и да обърне в бяг кръстоноците. Все пак Хунияди (който действа на десния фланг с 2000 души) и Ягело успяват да се укрепят при вагенбурга и предприемат нова атака. Хунияди съветва Владислав III да изчака и да види как ще се развие битката.

Гробницата на Владислав III в Полша в Краков в катедралата в замъка Вавел

снимка Cezary Piwowarski

Тук по времето на сражението Хунияди е обграден от османци. Владислав III, който до този момент стои настрана, се впуска с неколцина рицари, за да го защити, но пада с коня си във „вълча яма“ и е посечен със сабя от връхлитащ конник-османец. Някои обвиняват за тази необсмислена постъпка обкръжението около Ягело. Съветниците му го корят, че цялата воинска слава ще остане за Хунияди и го съветват за се впусне в боя; други обвиняват младостта и неопитността на Владислав III (той е само на 20 г.), а трети – алчността на власите. В крайна сметка младият полски крал загива в бой с турците на 10 ноември 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик. Хунияди продължава опитите да освободи Балканите и след неговата смърт, но те са обречени на неуспех, а след 1448 г. опитите на Унгария да се намеси на Балканите прекъсват задълго.

Макар официално това да не се води за кръстоносен поход, именно неуспехът на този поход и доказаната неефективност на рицарството, когато се бие на пресечен терен срещу османската лека кавалерия, слага окончателно край на кръстоносните походи.