За суеверията

30/12/2021, 09:09

снимка: Лопушански манастир

Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.

С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.

--------------

Колкото повече човечеството се отдалечава от Божествените истини, толкова повече суеверията навлизат в бита на хората. Суеверията се срещат и при религиозни хора, които не са просветени достатъчно. Някои се боят от петък тринадесети. Те смятат, че този ден и дата носят нещастие, а трябва да се знае, че всички дни и дати са прекрасни и Бог ни подкрепя винаги, защото времето е Негово творение. Мнозина очакват щастие от четирилистна детелина, чукат на дърво за (щастие) или по-скоро да не ги достигне нещастие, вместо да се прекръстят в името Христово. Стискат палци, за да им се случи нещо хубаво, вместо да стиснат трите пръста и да изпълнят кръстния знак. С нетърпение очакват няколко последователни цифри от календара, за да слючат брак или да отпразнуват някое свое събитие, сякаш бездушните числа ще им донесат щастие. И това се случва не в далечна Африка, а в цивилизована Европа и то в 21-ви век. Не между неуки и непросветени, а сред интелигентни и образовани хора. Никакви съвременни университети и научни институти, никакви училища и просветни заведения не са в състояние да предотвратят примитивните суеверия. Защото, щом изчезне правилната вяра, по необходимост се настанява суеверието. Изпразни ли се бутилката с вода, напълва се с въздух.

Един възрастен свещеник пътувал с влак. В купето се запознал с един студент, отиващ на изпит. Започнал се разговор:

Отче, има ли Бог?
Има, мое дете, има! – отговорил свещеникът.
Къде е той? Защо не го виждаме?
Та нима съществува само това, което ти виждаш? – запитал свещеникът и добавил, че в Светата Библия е записано че: „Бога никой никога не е видял” (Иоан 1:18). Ние обаче чувстваме Бога и навсякъде в света виждаме неговите творения.

Студентът упорито поддържал своето становище, като заявил, че в никаква религия не вярва, че вярата в Бога е достойна само за простите бабички, че културният съвременен човек трябва да надрасте предразсъдъците и т.н.

Пътуването свършило и свещеникът и студентът слезли от влака и тръгнали заедно. Било късна вечер и изведнъж черна котка пресякла пътя на двамата пътници.

Ах, няма да ми върви на изпитите! Котка ми пресече пътя! - извикал студентът.

Свещеникът го изгледал учудено и рекъл:

Млади момко, значи ти съвсем не си бил невярващ, както заявяваше. Само, че вместо да вярваш в Бога, ти си вярвал в котките!

Студентът засрамен се сбогувал със свещеника и поел по своя път.

Безброй са суеверията, загнездили се в пустите човешки души. Те всяват страх от предстоящи събития и правят човека лабилен и несигурен. Трагично е, че в много случаи той се надява на материални изображения, вместо на Бога. Ние често срещаме хора, които носят на врата или някъде в джоба си муски или амулети, вместо да носят Христовия кръст до сърцето си.

Човекът и фантазията му измислят какви ли не суеверия , вместо да повярва в Нашия Господ Иисус Христос, който може да помогне на всеки човек и във всяка ситуация, ако го призовем от сърце и душа.

Гордостта е първопричината на всички злини, които ни заобикалят. Чрез гордостта Ангелът Денница поставил началото на дяволското войнство. Този Ангел се възгордял и Бог допуснал той да се превърне в дявол, като след това чрез изкушения и съблазни е намерил много свои последователи.

„Пред Бога е по-добре да си грешник с покаяние, отколкото праведник с гордост” (Лук. 18:14).

Гордостта и високомерието убиват духовно човека. В днешни дни ние наблюдаваме как гордостта променя някои човеци с власт, пари и влияние. Те забравят, че са създадени от земна пръст и в пръст ще се превърнат, защото в стремежа си да трупат богатство и власт на всяка цена те дори не усещат, когато са пред прага на неизбежната смърт. Някой си император ходел с торбичка пръст на гърдите си и когато го питали защо, той отговарял, че я носи, за да не се самозабравя. Много богати хора с нетърпение очакват научно откритие за продължаване на живота, но за тяхно съжаление такова откритие няма да има. Защото единствен Господ Бог господствува над живота и смъртта. Горделивият човек превъзнася себе си, но когато падне, разбира, че вече няма приятели, ласкатели, а в някои случаи и семейство.

„Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лук. 18:14).

Св. Макарий Египетски бил отшелник в пустинята. Всекидневно бил изкушаван от врага на човешкото спасение – дявола, но с Божия помощ устоявал. Един ден дяволът му казал: Макарие, ти постиш четиридесет дни, но аз мога да постя и една година. Ти работиш много, но все пак си почиваш, а аз мога да работя и без почивка. Единствено и само с едно ме превъзхождаш – с твоето смирение. В много случаи наблюдаваме мнима праведност и лицемерие. Както е записано в Словото Божие, много хора са се превърнали във варосани гробници – отвън боядисани в бяло, а отвътре смрад.

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота” (Мат. 23:27).

Лицемерието и човекoугодничеството са често срещани явления във всички нива на обществото ни, особено в по-горните. Пошлата показност е навсякъде, а трябва да се знае, че показността, особено при дарителството, пречи на духовния растеж. Някои от съвременните дарители и спомоществователи желаят на всяка цена да се покажат пред обществото, от което губят Божията благодат.

„Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да не ви видят: иначе няма да имате награда при Небесния Ваш Отец” (Мат. 6:1).

Особено важно е да се знае, че когато Бог допусне на някого власт над другите, защото „всяка власт е от Бога”(Рим 13:1), той не бива да се самозабравя. Ниско моралният властимащ човек смята, че вече е нещо повече от подчинените си и често издевателства над тях. Дори при животните водачът винаги е готов на саможертва, докато горделивият властолюбец като че ли е забравил откъде е тръгнал.

„Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга: и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб” (Мат. 20:27–28).

Горделивият човек е като празен житен клас, стърчащ нагоре, а скромният напомня на пълен житен клас, сведен от тежестта надолу. Смирението е злато, с което се купува Царството небесно. Св. Йоан Златоуст казва: „Бог най-много се отвращава от злопаметен човек, надменно сърце и гневлива душа.” Гордостта пречи на всеопрощението и допринася за враждата между хората. Всички войни и кръвопролития са продиктувани от този порок. Горделивият човек мрази вечно и винаги търси удобен момент, за да отмъсти. Праведникът обаче трябва всекидневно да отхвърля собственото си аз и воля и да се надява на Бога с усърдна молитва. Пример за това са светиите, които всякога са търсели повод за смирение и послушание, а също така са се молили за здрав разум, защото всички грехове идват от главата. Не са малко случаите, посочени в Евангелието, когато поради гордост и умопомрачение човек върши неща, които не би извършил, ако потисне егото и гордостта си. Такъв е и случаят с цар Ирод, който заповядал да отсекат главата на св. Йоан Кръстител, въпреки че той не е бил убеден, че трябва да извърши този грях. Но поради опиянение и гордост натъжен издава тази злощастна заповед.

„Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да ù откаже” (Марк. 6:26).

„Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан”(Прит.Сол. 16:5 ).

Един прозорлив старец пристигнал в някакъв град и видял погребение на почитан монах. Всички плачели при раздялата си с него. Прозорливият старец обаче имал видение за покойника. Дяволи дошли да вземат душата му, а Сам Бог им наредил: „Не му давайте покой, защото и той не ми даде покой нито за час.” Преподобни Петър Дамаскин, свети отец от VIII в., обяснява случката по следния начин: причината за станалото било възгордяването на монаха, тъй като, ако би имал други грехове, той не би могъл да ги укрие от хората, а още по-малко да ги прави ежечасно. Единствено гордостта и тщеславието могат да се укрият почти от всички и дори от самия човек. Затова и Светият Дух нямал нито час покой в тази жалка душа.

„Кога ядеш и бъдеш сит, и съградиш хубави къщи и живееш в тях, гледай да не се възгордее сърцето ти; и да не забравиш Господа, твоя Бог” (Втор. 8:12–14).

Автор: Отец Стоян Махлелиев

Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota

https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/

* публикация