Кирил Петков: Работим за това да влезем в Шенген до 6 месеца

05/01/2022, 19:56

Снимка: Булфото

Премиерът на България Кирил Петков обяви, че се работи за това страната ни да влезе сред тези от Шенгенската зона до 6 месеца. Той допълни пред "Блумбърг", че продължаваме с плановете си за смяна на националната валута с евро от 2024 г., но правителството трябва да увеличи активните си усилията за обясняване на тази промяна на населението, което остава разделено по въпроса. Това е първото официално потвърждаване на досегашния курс за единната валута, откакто през декември той оглави правителството.

Интервюто ще бъде излъчено тази вечер от 20:30 часа в предаването "Светът е бизнес" по Bloomberg TV Bulgariа, а откъси от него ще бъдат излъчени и в "Денят ON AIR" по Bulgaria ON AIR.

В него премиерът съобщава още, че се подготвя въвеждането за държавната администрация служителите да имат COVD-сертификат, ако искат да бъдат допускани на работа.

Подкрепата сред българите за влизане в еврозоната е нестабилна, като около половината смятат, че това ще има лоши последици, а над три четвърти са загрижени, че ще има спекулативно вдигане на цените, сочат данни от Eurobarometer проучване от юли, цитирано от автора Слав Оков.

"Това не може да се появи от нищото. Когато не е комуникирано добре и след това се приложи или наложи на населението, винаги има риск от политическа нестабилност, каквато не бива да има", цитира думите му "Блумбърг". В публикацията се напомня, че правителството на България вече си има проблем със слабото разясняване на мерките срещу COVID-19 и ваксинирането.

Агенцията не споменава, че финансовият министър Асен Василев, който е и съратник на Петков в основата и ръководството на проекта "Продължаваме промяната", имаше миналата година изказвания, поставящи под съмнение в способността на България да се подготви достатъчно за въвеждане на еврото през 2024 г., както си постави цел предишното редовно управление на ГЕРБ.

До отказа от лева ще действа валутен борд при досегашния обменен курс.
Кирил Петков, министър-председател

"Фрагментираната четирипартийна коалиция е изправена пред нелеки задачи, докато България излиза от продължителна политическа криза, белязана от скандали за корупция, масово недоверие към обществените институции и увеличаващо се неравенство. Правителството гледа на въвеждането на еврото като на помощ икономиката да навакса изоставането от по-богатите страни в ЕС", пише "Блумбърг". Съмнения сред страни от еврозоната за интегрирането на по-изостаналата България, както и растящата инфлация досега бавеха процеса за въвеждане на еврото, казва още агенцията.

В интервюто Петков говори и за борбата с корупцията, като принципа, при нарушаването на който правителството ще падне. "Коалицията ще се задържи на власт, докато поддържаме нулева толерантност към корупцията. Ако коалиционен партньор заобикаля това или ако заради това правителството падне, нека така да бъде."

Премиерът говори за засилване на институциите за борба с корупция и механизъм за отговорност от главния прокурор, заради бовенето на което има доста критики от Европейския съюз. Напредък в тази сфера би помогнал и за влизане на България в Шенген в следващите 6 месеца - амбиция на предишни правителства, която страни от това споразумение не позволяваха да се реализира заради съмнения в борбата с корупцията.

Ще се води по-активна борба с пандемията чрез кампании и фискални стимули за доброволно ваксиниране, както и с въвеждането на сертификати, удостоверяващи това ваксиниране или преболедуването от COVID-19, за публичната администрация, казва Петков. Това може да се окаже трудно, защото някои от коалиционните му партньори открито се противопоставят на тази мярка", напомня авторът Слав Оков. "Не е популярна мярка и заради това губим политическа подкрепа. Но не ни интересува. Важното е това да бъде направено заради хората", обяснява премиерът.

В разговора става дума и за българската позиция за НАТО и Петков обяснява, че думите на министъра на отбраната Стефан Янев са негово частно мнение.

"В момента не сме обсъждали с никой от партньорите ни от НАТО, нито вътрешно в правителството нищо конкретно за допълнителни военни части или друго. Ще има дискусии, но бих искал да видя проектите по Механизма за свързване на Европа и военната мобилност на НАТО, наред с осите от Гърция до Румъния през цялата Източна България. Мисля, че това би било ключов компонент от конструктивното
членство в НАТО", посочва Петков относно присъствието на НАТО в България.

Става дума за инхраструктурни проекти, подобряващи логистиката на алианса, включително повече мостове над Дунав и пътища, свързващи Гърция и Румъния.

Пред "Блумбърг" премиерът коментира още напрежението между Украйна и Русия, ситуацията с Крим, енергийната криза в ЕС, пласиране на дълг на международни пазари и още ключови икономически въпроси.

За отношенията със Северна Македония той казва: "Досега основната част от вниманието бе насочено към историческия дебат. Но смятам, че по-важно е да поставим всички дискусии на печелившата основа за всички. Затова отваряме пет нови групи - за инфраструктурата, икономиката, културните обмени, присъединяването към ЕС и историята. Надявам се, че това няма да са само правителствени срещи - искам тези групи да работят изключително ефективно в следващите 6 месеца и да постигнат реални резултати. Например не разбирам защо трябва да летя през Виена, за да отида в Скопие. Би трябвало да имаме полети София-Скопие. Не разбирам и защо нямаме жп връзка София-Скопие."

Кирил Петков коментира и развитието на ядрените мощности в България. И отхвърли категорично идеята за изграждането на втора атомна централа.

"Не, "Белене" няма как да строим. Но бихме могли да увеличим капацитета на сегашната централа в "Козлодуй". Това е възможност", уточни премиерът.