Фолклорната група на варненското село Здравец запечата тайните на Бабинден във филм

14/01/2022, 16:27

текст и снимки: Атанаска Михалева

21 януари - Бабинден популярен празник и до ден днешен. Но в наше време са се променили “героите” на този празник. Някога е бил празник в чест на бабите-акушерки, а днес – на медиците от родилните отделения. За него разказва Атанаска Михалева ръководителката на фолклорната група във Варненското село Здравец:

"Бабинден – ден, като ден, но някак си по различен от другите, за младите булки, невястите които са раждали и бабите, които са „бабували“ през годината. В днешни дни е останал само спомена за ония времена, когато до родилката е имало две жени – свекървата и най-важната „баба“ в селото, тази която е израждала родилката. Този празник е бил и си остава изключително почитан. Ден, в който всеки сдобил се с най-ценното в живота си рожба, засвидетелства почит и уважение към тези, които са помогнали за да се роди нов живот.

Всяка година жените от село Здравец спазват традицията и отбелязват празника. Подготовката е още от ранни зори – да заколиш кокошка, да омесиш кравай и питка, да разточиш баница, да направиш сладка мента. А най-важното е да облечеш най-хубавата премяна, както се казва ,,бабинденската”, да се забрадиш не как да е, а „бабинденско”, да се закичиш с пъстрите пера и шарените краища на чомберчетата, да нарамиш бохчата и хайде на празника. Свири се както едно време по здравешки на мегдана, хора като „изхвърли кондак“, „талиш“, „бригадирската“ , „лявата“, „здравешка тропанка“ и много други. На този ден жените от групата за автентичен фолклор „Здравец“ пеят на маса и играят закачливи игри и сценки . За най-добрите има награди, а за всички присъстващи се разиграва томбола.

По стар обичай Бабата подрежда софрата и с усмивка посреща младите майки, които са родили през годината. Поема бебето от майката, връзва му червен конец на ръчичката против „уроки”, измива му очичките с прясна вода и помазва челцето с мед и масло и благославя: ,,Да расте живо и здраво, да стигне до стотната си година и по-нагоре”. Подскача три пъти и пак благославя: ,,Да е палаво и игриво”. Дарява детето с ризка и вързана в нея сребърна паричка. Младата майка и полива да се измие, бабата изпуска сапуна и отрива мокри ръце по полите на жената като благославя: ,,Както се плъзга сапуна, тъй лесно да се раждат децата!”. После взима кандилото, слага тамян и въглени и прикадява софрата и на всяка една майка под полата, като изрича: ,,Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да се изпразнят, празните да се напълнят. Амин!”.

Всяка майка дарява бабата със сребърна пара, престилка или къделя, а първескинята промушва кенарена риза и шарени чорапи през кравая с дупка. Бабата разчупва кравая и раздава на всяка къшей, по който гадае какво дете ще добие — крайче за момче и средица за момиче. И така празника завършва привечер, празник само за жени, на който мъжете не присъстват и не смеят да ги гневят, защото срещнат ли ги и не дадат пара, рискуват да си идат с пълни гащи с камъни.

В началото на януари 2020 година групата засне филм с участници от три поколения жени - баби, дъщери и внучки. Започва с възстановка на раждане (1910 г.) в кошара с биволица и овце с агънца, на земята върху слама. В миналото на раждането се е гледало като на мръсна работа и жените са раждали в обора при добитъка. Извършва се от „баба”-акушерка, която помага на майката, да роди здраво бебе.

Филмът продължава в дома на „бабата“, където идват невестите с децата да почетат „бабата“. Показва се баене чрез „чупене на яйце” в чаша с вода. Бабата-лечителка дава на урочасаното (болното) дете да пие три глътки от водата и три пъти го пръска с вода по лицето. Против уроки се „гасят” въглени в паничка, пълна с „мълчана вода”. Бабата-лечителка взема с дилафа от печката 3 въглена и ги пуска във водата. Изрича баялна формула. Дава на урочасаното дете да пие 3 глътки вода от 3 места на паничката и му измива лицето, очите, ръцете за здраве и му завързва на ръчичката бял и червен конец със златна паричка. Дарява го с ризка.

В следваща сцена жените показват приготвяне на традиционна храна за Бабинден – питка, точена баница изпечена в пещ, варена кокошка, сливен булгур, тиквеник, ракия, вино. Обличането на невестите (жените) е с празнични носии за Бабинден. Женската носия се състои от риза с бродерия по полите и ръкавите; сукман с чапак или чукман (фуста); „дигана” тъкана престилка – с различни модели „кривата пръчка”, „трендафилите”, „рогата”, „перцата”, „борчетата” и т.н. (престилката в средата, в долната част и отстрани до средата допълнително е украсена с плетена дантела); тъкан колан „на кори”. Горните дрехи са кича или хърка. Главата е забрадена с един или два чумбера, които по краищата имат наплетен „сачак” или „червенца”. Чумберът е украсен и с разноцветни пампули, пулове, синци.

В плитките на косата за заплетени панделки и допълнително са украсени с „крайци” с мъниста, монети, синци, висулки. На главата поставят и допълнително изработени „пера”. Жените украсяват гърдите си с разноцветни гердани, нанизи или кордони с пендари и др. Невестите от селото отиват в дома на „бабата”, която им е помагала при раждането на детето. Всяка жена носи калъп сапун и кърпа, питка и копан от кокошка – дар за „бабата“. Обредно измива ръцете и. Даряват я с кърпа, риза, чорапи, платно. Жените са опекли прясна погача, която поставят пред бабата една върху друга, като пожелават: да са високи житата, да има плодородие и през следващата година питите да са повече. Бабата ги благославя: да имат повече деца, да са живи и здрави и да има благополучие в дома им. За общата трапеза на Бабинден се носят още баници, кокошки, наденици, сладкиши, ракия, вино...

Веселбата е бурна, с пиперливи подхвърляния и закачки. На Бабинден ако празнуващите жени срещнат мъже на пътя, искат им пари. Ако мъжете откажат или нямат пари – жените им събличат дрехите и им се подиграват. На Бабинден се играят хора и се пеят шеговити песни, свързани със сексуалния живот, зачатието и раждането. На Бабинденската трапеза е весело, с наздравици, да се раждат повече деца, за здраве и дълголетие, с много музика, игри и песни.
Втората част на филма показва как жените изработват бабинденското забраждане.