НЕТА ИЗБУХНА СЛЕД ТРАГЕДИЯТА НА АСПАРУХОВ МОСТ: КЪДЕ СА ОБЕЗОПАСИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ НА МОСТА НА САМОУБИЙЦИТЕ

24/06/2013, 18:20

Интернет форумите за пореден път, и то с пълно основание, избухнаха, след като пред очите на десетки очевици от Аспарухов мост скочи млад варненец, а скоро след това почина в болницата. Част от хората, които коментираха трагедията, бяха изненадани от факта, че Мостът на самоубийците, както би следвало да се преименува, все още не е обезопасен.

Какви са причините младият човек да се хвърли в бездната, са без значение по отношение отговорността и усилията, които следваше вече да се поемат. Мнозина коментират, особено онези, от които донякъде поне зависи обезопасяването на съоръжението, че едни мрежи или по-високи парапети няма да спрат самоубийците. Щели били да свършат със себе си по друг начин, или пък щели да си изберат друго високо място. Това не е отговор. Това е затваряне на очите.

Специалистите са категорични, че публичните самоубийства, каквито са тези от моста, винаги отключват вълна от суицидни опити заради лошия пример. Ето в неделя, в продължение на повече от 4 часа, младежът е седял на перилата на моста и е заплашвал, че ще предприеме фаталния скок. Стотици са тези, които са го видели. Дори един от тези хора да е с подобна нагласа, достатъчно е. И тук не е въпросът да се скрие информацията за това, което се случва, а да се ограничи възможността на хората да предприемат самоубийство, особено от този прословут вече мост.

Д-р Мая Рашева, шеф на „Бърза помощ“

Физическата преграда е задължителна

За Аспарухов мост е задължително да му се монтират високи заграждения. Това не е моя приумица, не е измислено днес или вчера. Още през 2000 г. Световната здравна организация излиза с програма за превенция на самоубийствата и част от предписанията е да се поставят физически прегради на мостовете и високите сгради, за да се ограничи достъпът на хора. Ресурсът да се обезопаси поне този мост едва ли е чак толкова непосилен. Това коментира шефът на „Бърза помощ“ във Варна д-р Мая Рашева. По нейно мнение мостът във Варна е притегателен и самоубийствата от него няма да спрат с никакви други мерки, освен с обезопасяване. „За ограничаване броя на самоубийствата е необходим цял набор от конкретни и работещи мерки. Освен физическите прегради на опасните места, трябва да се мисли за ограничен достъп до селскостопанските пестициди, които също са чест „помощник“ за целта, до лекарствата, отпускани по специален режим, до огнестрелните оръжия“, коментира още д-р Рашева.

В края на 2008 г. новините гръмнаха, че управата на „Голдън Гейт“ в Сан Франциско е взела решение да бъдат поставени специални мрежи под перилата на моста, в които да се улавят потенциалните самоубийци. Има и телефон за хора, решили да предприемат фаталния скок.

Разбира се, тук някой отново ще каже, че това няма да спре решилите се да самоубият. Вярно е, но пък ще се ограничи броят им. Дори един човек да размисли и да не си посегне, усилията няма да са напразни. В противен случай броят ще расте, както се случва в момента. Никоя институция не разполага с пълна информация за броя на опитите и успешните самоубийства. „Очевидно е обаче, че в сравнение с миналата година през тази те са повече, и то тези, които са завършили фатално“, коментира д-р Рашева.

Забравихме ли живите факли!?

„Хората, които посягат на живота си, не са луди. Преди години се считаше, че само психично болен човек може да се самоубие, но практиката доказа, че това не е вярно“, коментират варненски лекари. Черната статистика е достатъчно черна дори ако извадим от уравнението онези, които се самозапалиха в рамките на протестите. При тях емоцията е малко по-различна, обясняват експерти. Част от тези хора възприемат акта на самозапалване като вид героизъм и себеотдаване на кауза. Затова и чувството на екзалтация при изпълнението на самия акт потиска донякъде чувството за болка, беше обяснил един български психиатър.

Ако излезем от темата на самозапалванията обаче, остават всички останали. А сред тях има мнозина, които слагат край на живота си у дома и тихо, без зрелището, което предизвиква Аспарухов мост. Такива случаи има предостатъчно. В медиите се съобщава за съвсем малка част от тях и пак информацията ни се струва твърде много. А какво ли би било, ако знаехме истината!?

Висящият мост, дълъг 1280 м, който пресича залива Сан Франциско, е като магнит за хората, решили да сложат край на живота си. Изграждане на добавъчни съоръжения, които да предотвратят самоубийствата или поне да ограничат техния брой, е обект на дискусии още от 1970 г.

Статистиката е едва първата стъпка

Да се води подробна статистика на самоубийствата и опитите, е от изключително значение. Тя трябва да се води постоянно, за да се анализира и въз основа на това да се вземат конкретни решения и мерки, да се направят политики. У нас такава статистика водят регионалните здравни инспекции въз основа информациите, които получават от здравните заведения и причините за смъртта от смъртните актове на хората. За съжаление тези данни не са пълни, излизат доста късно – месеци след като отчетната година е приключила, и от тях нищо не следва. Остават само някакви сухи числа, с които не се работи. Няма политики в тази област, няма организация, няма финансиране, има само работа на парче, за която почти не се говори.

В момента на сайта на здравното министерство има публикуван проект за национална програма „Превенция и профилактика на самоубийствата в Република България 2013 – 2018 г.“. Тя беше инициирана по време на протестите, след като падна правителството на ГЕРБ, от служебния кабинет. Причината беше серията самозапалвания. Но тогавашните протести спряха и работата по тази важна програма също. Още от април е на фаза проект за програма. В нея, ако се зачетете, ще откриете, че няма нито една актуална цифра за страната.

Защо е важно да се работи по такава програма всеки ден? Да вземем елементарен пример. Ако един тийнейджър реши да изпие шепа хапчета от домашната аптечка с цел да изнудва родителите си за нещо и бъде спасен, но не се работи с него, той ще остане с убеждението, че „номерът минава“ и „има кой да ме спаси“. А следващия път, когато реши да опита същия „номер“, кой дава гаранции, че ще бъде спасен!? Ако с него не се работи, той няма да оцени риска, на който се е подложил, няма да го е страх. Работа е необходима с всеки, опитал да прекрати живота си, категорични са психолозите, независимо дали опитът е истински или бутафорен. Колко от загиналите всъщност са опитвали и преди? Имаше един случай на 35-годишен мъж от Благоевград, който скочи от балкона си, след като седмица по-рано не успя да се отрови с медикаменти.

Работа е необходима и със свидетелите на самоубийства, и с близките, които за съжаление също се умножават. Лекарите, полицаите, медиите също влизат в това число. Едните - за да преодолеят травмата или за да се обучат как да разубедят поредния стъпил на перилата на моста, а другите - за да знаят как се поднася тази информация така, че в крайна сметка хем обществото да знае истината, хем да не увлича поредния човек със суицидна нагласа, защото в крайна сметка премълчаването на фактите е също такова зло, колкото и изопачаването им.

Доц. Петър Маринов

Случаите могат да се намалят, но се иска воля

Поне няколко пъти може да се намали броят на самоубийствата в страната, при това лесно, бързо и без кой знае какви инвестиции. Това коментира психиатърът доц. д-р Петър Маринов, който бе привлечен като специалист по съдебна психиатрия от столичната СБАЛНП „Св. Наум“ във варненския Медицински университет и в специализираното лечебно заведение.

„Въпросът как да се помогне на хората в депресия и да не се допусне да предприемат фатална крачка е изключително важен, защото ние в момента сме едва в началото на това да изградим система за оценка на депресиите и самоубийствата в България“, коментира доц. Маринов. Той дава пример с малко островче около Швеция с население около 40 000 души. Оказало се, че там самоубийствата са изключително чести. Държавата обаче взима мерки. Провежда обучителна програма за личните лекари да могат бързо да разпознават депресията и също толкова бързо да въвеждат лечение. „Оказва се, че те за две години успяват петкратно да намалят случаите на самоубийства. След това въвеждат обучението в цяла Швеция“, обяснява психиатърът. По същия начин програмата е въведена в Нюрнберг, като в нея са включени освен личните лекари, пожарникарите, полицаите и дори учителите. Скоро усилието дава резултат – самоубийствата намаляват наполовина. Учените сравняват данните с тези в Мюнхен, където програмата не е въведена и изводите са категорични – разликата в броя на суицидите е драстичен.

За разлика от посочените държави у нас в рамките на програмата по обща медицина е включен само един модул по психиатрия, с което обучението на докторите приключва. „Джипитата трябва да се научат, че както питат за диабет, хипертония и други социално значими заболявания в рамките на обичайните прегледи, трябва да търсят и депресията, и нагласата за самоубийство“, коментира доц. Маринов. „Защото те са също рискови – водят до смърт“, допълва той. По този начин, лекувани навреме, още в рамките на първичната здравна мрежа, много ефективно може да се намали броят на самоубийствата. Още когато пациентът сподели по някакъв повод с лекаря си, че напоследък му е дотегнало от всичко, че няма смисъл, трябва да се направи максималното по най-бързия начин да се помогне. Т.е. медиците да са наясно със стратегиите, с начините за откриване на причините и подходящите терапии. За целта обаче се иска желание и управленска воля.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!