На днешната дата в историята

06/02/2022, 06:59

фото: pixabay.com

Събития:

1623 г. – Франция, Савоя и Венеция сключват съюзен договор, насочен против Испания.

1788 г. – Масачузетс става 6-ия щат на САЩ.

1819 г. – Британският благородник Томас Рафълс основава Сингапур.

1840 г. – С подписване на договор между представители на британската корона и маорите е основана държавата Нова Зеландия.

1878 г. – Освободен е град Бургас от османско владичество и е учредена първата българска градска община.

1897 г. – Открита е жп линията Перник – Радомир.

1899 г. – Сенатът на САЩ ратифицира договор, по силата на който Испания отстъпва на САЩ владенията си Гватемала, Куба, Пуерто Рико и Филипините.

1900 г. – В Хага е създаден Международен арбитражен съд.

1901 г. – В Парижките жп гари са поставени първите обществени телефони.

1904 г. – Япония прекъсва дипломатически отношения с Русия; два дни по-късно започва Руско-японската война.

1922 г. – Подписан е договор за забрана използването на отровни газове при военни действия между Великобритания, САЩ, Франция и Япония.

1933 г. – В Германия е въведена цензура на печатните издания.

1935 г. – В САЩ започва продажбата на играта Монополи.

1936 г. – Олимпийски игри: Зимни олимпийски игри: В Гармиш-Партенкирхен са открити IV Зимни олимпийски игри.

1951 г. – При тежка железопътна катастрофа в Пенсилвания (САЩ) загиват 85 души и над 500 са ранени.

1952 г. – Умира крал Джордж VI и Елизабет II става кралица на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

1958 г. – В самолетна катастрофа в Мюнхен (тогава ФРГ), загиват 23 човека, осем от които футболисти на ФК Манчестър Юнайтед, Англия.

1996 г. – В Атлантическия океан, близо до брега на Доминиканската република катастрофира Боинг-757 на турските авиолинии, при което загиват всичките 189 пътници и екипаж.

2004 г. – При самоубийствена атака на чеченски сепаратист в Московското метро загиват 40 души, а 129 са ранени.

2012 г. – При скъсването на язовирна стена е наводнено Харманлийското село Бисер.

Родени:

1664 г. – Мустафа II, султан на Османската империя († 1703 г.)

1665 г. – Анна Стюарт, кралица на Англия († 1714 г.)

1799 г. – Емерих Фривалдски, унгарски ботаник († 1870 г.)

1802 г. – Чарлз Уитстоун, британски физик († 1875 г.)

1838 г. – Хенри Ървинг, британски артист († 1905 г.)

1858 г. – Христофор Хесапчиев, български офицер и учен († 1938 г.)

1866 г. – Стефан Ватев, български педиатър и антрополог († 1946 г.)

1879 г. – Педро Агире Серда, президент на Чили († 1941 г.)

1886 г. – Алберто Гереро, чилийско-канадски композитор († 1959 г.)

1886 г. – Людмил Стоянов, български филолог († 1973 г.)

1892 г. – Джон Карден, британски конструктор на танкове († 1935 г.)

1892 г. – Уилям Мърфи, американски лекар, Нобелов лауреат († 1987 г.)

1892 г. – Христо Стоянов, български политик († 1970 г.)

1895 г. – Бейб Рут, американски бейзболист († 1948 г.)

1897 г. – Алеберту Кавалканти, бразилски кинорежисьор († 1982 г.)

1900 г. – Харалд фон Елверфелт, германски офицер († 1945 г.)

1903 г. – Клаудио Арау, чилийски пианист († 1991 г.)

1905 г. – Владислав Гомулка, полски комунистически и държавен деец († 1982 г.)

1911 г. – Роналд Рейгън, 40-и президент на САЩ († 2004 г.)

1912 г. – Ева Браун, любовница и съпруга на Адолф Хитлер († 1945 г.)

1916 г. – Кръстю Димитров, български шахматист († 1999 г.)

1917 г. – Жа Жа Габор, американска актриса († 2016 г.)

1928 г. – Алан Мелцер, американски икономист († 2017 г.)

1928 г. – Илия Конев, български учен († 2009 г.)

1929 г. – Кийт Уотърхаус, британски писател и журналист († 2009 г.)

1929 г. – Пиер Брис, френски актьор († 2015 г.)

1932 г. – Камило Сиенфуегос, кубински революционер († 1959 г.)

1932 г. – Франсоа Трюфо, френски режисьор († 1984 г.)

1933 г. – Аврам Аврамов, български алпинист († 2019 г.)

1935 г. – Надин Трентинян, френска режисьорка

1943 г. – Иван Гарелов, български журналист и телевизионен водещ

1945 г. – Боб Марли, ямайски певец († 1981 г.)

1946 г. – Атанас Вангелов, македонски писател

1948 г. – Феликс Митерер, австрийски писател

1949 г. – Джим Шеридън, ирландски кинорежисьор

1950 г. – Натали Кол, американска поп певица († 2015 г.)

1951 г. – Атанас Липчев, български писател († 2010 г.)

1956 г. – Стефан Влахов-Мицов, български историк и писател

1958 г. – Валентин Касабов, български журналост и политик

1960 г. – Мила Искренова, български хореограф

1962 г. – Аксел Роуз, американски музикант (Guns N' Roses)

1964 г. – Руслан Райнов, български тенисист

1966 г. – Рик Астли, английски поп певец

1967 г. – Тони Дачева, българска попфолк певица

1968 г. – Акира Ямаока, японски композитор и продуцент

1969 г. – Масимо Бусака, швейцарски футболен съдия

1984 г. – Пирет Йервис, естонска поп певица (Vanilla Ninja)

1986 г. – Микеле Паолучи, италиански футболист