Месни Заговезни е

27/02/2022, 00:21

снимка: Булфото

Месни Заговезни (Неделя месопустна) е последния ден, в който се яде месо преди Великденските пости.

Празникът е с плаваща дата.

Денят всеки път съвпада с неделята, осем седмици по- рано от Великден и е първият празник свързан с настъпващата пролет.

Ден преди Месни Заговезни , в събота, се отбелязва Голяма Задушница пред Великия пост. По същия начин, така както и при другите задушници, се ходи на гроба на близките ни, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Раздават се подавки: жито, хляб без квас, сирене и яйца.

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница . През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни , може да се ядат сирене, мляко, масло - всякакви млечни продукти и яйца.

Тези две седмици са своеобразна въведение на тялото за най-дългите пости през годината. Пости има в почти всички древни култури, като вид прочистване от злото, като изпитание на човека вкопчил се в материалното, като превъзходство над желанията и страстите. Едно себеосъзнаване за постоянния ни копнеж, за мястото ни в духовното ни развитие.

Безспорно обаче, в прехода на природата между зима и пролет, в постите се крие и настройка и отдих на тялото ни, водещо до изчистване от отровите.

По обичай, малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.

На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с пълна с месни продукти софра. Наближават дните, в които веселбите са забранени. Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле , свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.