Наш икономист с критики към кабинета: Бюджетът е проинфлационен. Не беше сега времето за реализиране на всички социални обещания

31/03/2022, 18:00

Кадър: БТВ

Проф. Димитър Иванов, който е икономист в Лондон, коментира инфлацията у нас и посочи много грешки на настоящото правителство.

"Инфлацията разбира се, че тръгна преди войната, още от 2021 г. но две служебни правителства и едно редовно след това упорито не искаха да забележат идващата инфлация. На няколко пъти алармирах по всички медии с анализи, че 2022-ра трябва да бъде година на фокус върху инфлация, даже не на икономическия растеж. На 21 януари Асен Василев вкарва доклад до Министерския съвет, с който предлага новия бюджет за 2022 г. 11 страници доклад на вицепремиера, нито една думичка "инфлация" не присъства в този доклад. В средносрочната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, върху която стъпва "Бюджет 2022", е казано, че до края на 2022 г. инфлацията ще намалее до около 2,2-2,3 процента. Второто гласуване на бюджета се случи в първия ден на войната. Няма сериозни икономисти, които да не включиха в своите анализи невероятната геополитическа криза, която вече беше в нашия регион. Няма как да не виждате инфлацията. Няма как да строите една икономическа политика, която не забелязва, че целият свят е влязъл в инфлация заради блокирани доставки на суровини на материали, заради предишни търговски санкции между Китай и САЩ, заради напрежение между Иран и САЩ, между Русия и Украйна, между Китай и Тайван. Нашите управници упорито не успяха да видят тези неща и това е голямата им макроикономическа грешка", каза той в предаването "Лице в лице" по БТВ.

"Бюджетът ни е пълен с проинфлационни политики. Той представлява сбор от социални реверанси. Целият бюджет представлява една политика насочена не към битка в идващия антиинфлационен цикъл, а е насочен към електорален цикъл - да се усмихнем на избирателите, да покажем колко сме добри, да реализираме някои от социалните си обещания. ОК, много добре за хората, но инфлацията им изяжда тези придобивки, които им бяха дадени. И ще ги изяде многократно. Трябва да се съсредоточим върху политики, които са антиифлационни. Да отпуснем педала на газта - не да наливаме пари, не да увеличаваме ликвидности в момента, а обратното - в момента ще се върви към повишаване на лихвени проценти, което ще се стовари много лошо върху домакинства, върху фирми и върху хора, които имат кредити. Но заедно с това трябва да се стегнат и коланите. Тази инфлация няма да бъде за няколко месеца, както предвиждаха нашите управляващи. Тя ще продължи две, три, четири години. Навлизаме в един инфлационен шок, който средно годишно ще имаме около 6,5-7,5 процента инфлация. Правителството тича след пазарите. Пазарите бягат напред, и му показват какво е настроението, но ние не го усещаме", смята професорът.

"Ударът от поскъпването е световен. Ние не можем да го олекотим като някакъв оазис в България. Трябва да се ограничат излишните ликвидности в хората. Защото ако вие имате повече пари, вие пазарувате. С вашето по-голямо пазаруване, вие поддържате високите цени. Вие не ги спирате. Повечето пари създават инфлация. Ако тази инфлация е за 1-2 месеца - ОК, но тя ще е по-дълга. Тоест, не давайте прекалено. Защо решихме сега в рамките на 2-3 месеца ние да реализираме всички социални обещания. Вдигнахме всички заплати - средната работна, минималната. Трябваше някои неща да бъдат направени стъпка по стъпка. Каква е ползата сега да ги дадете, а след две-три години те да не струват нищо, тъй като ще са "изядени". Цени могат да се върнат назад, но заплати - не. това е разликата", обясни Димитър Иванов.

"Почти половината от средствата, планирани по Националния план за възстановяване и устойчивост, на стойност 4,549 милиарда, тази част, която не се говори, са планирани за свръх нисколихвени заеми за бизнеса. Това е чудесно, но понеже нашия национален план закъснява, и българския бизнес не получава нещо, което Европа днес е готова да му даде. Не от българския бюджет, Европа е готова да му го даде. А тези заеми са със срок на изплащане до 2030 г. Това е невероятна мярка и не знам защо работодатели, правителство, социални партньори не обясняват това нещо, защо не се борят, защо се закъснява с този национален план. А ние вече влизаме в остро противоречие и с правилата на ЕК по отношение на изразходване на средствата по този национален план. Защото съгласно плана на ЕК до края на 2022 г. 70 процента от грантовете трябваше да бъдат договорирани, а ние нямаме даже план. До 2026 г. всички средства трява да бъдат усвоени, а ние нямаме план", каза още икономистът.