На този ден снайперист екзекутира Сараевски Ромео и Жулиета

18/05/2022, 10:44

Кадър ФБ Admira Ismic i Bosko Brkic

Преди 29 години на моста Връбаня на река Миляцка снайперист застрелва Адмира Исмич и Бошко Бркич, наричани Сараевските Ромео и Жулиета.

Адмира е бошнячка, а Бошко - сърбин. Завършват заедно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е много трудно смесени двойки да оцелеят.

Решават да избягат в Сърбия.

Влюбените дават 18 000 марки на влиятелния Исмет Байрамович, по прякор Кело, да подкупи снайперистите, за да подпуки снайперистите да не стрелят, докато Адмира и Бошко претичат през моста, който дели мюсюлманските от сръбските позиции.

На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко тръгват да прекосят реката.

В средата на моста снайперисти откриват огън, Бошко е убит на място, а Адмира - ранена смъртоносно, успява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.

Влюбените остават да лежат непогребани цели шест дена - до 24 май 1993 г., и никой не може да се добере до телата им, за да ги погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и ридаят.

Трагедията на Адмира и Бошко става известна благодарение на множество чужди репортери. Пред тях и двете страни си прехвърлят вината за убийството им. Родителите им научават за смъртта им със закъснение от два дни. Бащата на Адмира се обръща към ЮНПРОФОР за съдействие да приберат труповете. Обаче от ЮНПРОФОР отказват с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.

Така Адмира и Бошко остават да лежат непогребани цели шест дена – от 18 до 24 май 1993 г. и никой не може да се добере до телата им, за да ги прибере и погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. На шестата нощ сръбски войници успяват да се промъкнат само на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно става ясно, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. биват ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно.