СМЕНИХМЕ КМЕТА, СТАТУКВОТО ОСТАНА

08/07/2013, 18:11

Веселин Златков

Иван Портних е вторият кмет на Варна, излъчен от ГЕРБ. Той, както и предшественикът му Кирил Йорданов, може да разчита и на подкрепа от мнозинството в Общинския съвет, съставено отново около същата партия. Разликата е в броя на гласовете, с които всеки един от двамата стигна до кметския пост. Предишният – с много, новият – с много малко. А също и в това, че мнозинството от граждани викаше по Йорданов, а спрямо Портних просто мълчеше, напълно пасивно.

Естествено е да се питаме къде остана промяната, правото на която варненци получиха след много извървени километри по булевардите пред февруари и март, след блокадите и скандиранията.

И разбира се, след самозапалването на Пламен Горанов и грамадата, която все така стои под прозорците на кметския кабинет.

Незнайно защо, само четири месеца след изригването на Варна срещу властта - държана, а после прекалено лесно сдадена от ГЕРБ, гражданите ни отново им я върнаха. При това не директно, не с ясен и категоричен вот, а някак си тихо, „по терлици“, с демонстрация на пълно бездействие и безучастие пред тази абсурдна реставрация на статуквото отпреди протестите.

Разбира се, поддръжниците на Иван Портних твърдят, че той няма нищо с Кирил Йорданов. Самият той заявява, че целта му е да разбие статуквото в общината, което пък било представяно от конкурента му доц. Бозов. В крайна сметка, ако съдим по резултата от вота, излиза, че малко повече от варненците са му повярвали. Или поне малко повече, отколкото на Бозов.

Заклинанието за „дясномислещата Варна” проработи

Очевидно е, че политическата ситуация в България сега е различна в сравнение с тази, която беше през февруари. Резултатът от изборите, недоволството срещу правителството и вълненията в София поставят в неизгодна позиция всеки кандидат, зад когото застава БСП. „Те са левицата и са на власт, аз съм десен и съм опозиция“, беше лайтмотивът на кампанията на Портних. Колкото и да не можеха да се съгласят с него „дясномислещите“ варненци, за които се твърди, че са мнозинство, това заклинание им се стори достатъчно ако не да го подкрепят, то поне да не гласуват против него - представителя на партия ГЕРБ, неин лидер във Варна и областта. Странното е, че много от тях дори не са гузни, че са си затворили очите, ушите и устата за варненската реалност.

А дали нещо в нея ще се промени изобщо, или просто табелката с името на кмета ще бъде сменена? Всичко това зависи колкото от кмета Портних, както трябва да свикнем да го наричаме, така и от Общинския съвет, чието влияние няма как да не порасне след вялото гласуване.

Какво ще решат да правят с кмета си „вечните” съветници

Ясно е, че много хора в администрацията ще бъдат сменени, а който и да дойде на тяхно място, ще трябва да работи според правилата и законите и да се съобразява с това, че кметският стол, получен с толкова малка подкрепа, е доста нестабилен, особено без гарантирана подкрепа от централната власт. Така че чиновниците може изведнъж да ни се сторят по-разбрани, по-работливи, по-малко корумпирани. Какво точно ще се случи обаче с Общинския съвет, и по-специално с мнозинството, което реално може да вързва и развързва ръцете на кмета както си поиска, е съвсем отделен въпрос. Сигурно новият кмет стиска палци доскорошните му колеги да си спомнят, че той не се огъна през март и заедно с групата на ГЕРБ удържаха напора и с малко помощ отвътре разединиха протестиращите по въпроса за оставката на съвета. Така много от загубилите политическа идентичност „вечни“ съветници избегнаха предсрочни избори, които щяха да ги поставят в твърде деликатна ситуация. Спокойни за топлите си места в зала „Пленарна“, варненските местни избраници обаче твърде често обичат да въртят подли номера на тези, към които уж са лоялни. А този навик, върху който всъщност се гради статуквото в управлението на Варна, не може нито Портних, нито който и да е друг кмет да промени, повярвайте ми.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!