Младите творци хвърлят повече въображение в инсталациите, отколкото в рисунките. Забелязват се наченки на модерна скулптура.
Провокирани от нестандартния начин, по който беше вкаран „в крак с времето“ Паметникът на Съветската армия в София, решихме да проверим дали във Варна има съвременни творци с нов поглед върху тоталитарното изкуство. Новото поколение на морската столица обаче харесва паметниците в града и не смята, че имат нужда от разкрасяване и допълнения. Това поне сочи състоянието на монументите.
Единствено Паметникът на българо-съветската дружба провокира младите да творят и доразкрасяват. Концепция не се забелязва. По-скоро знайни и незнайни графитъри са използвали гладките страни на монумента, за да се упражняват със спрейовете. И те обаче скоро не са навестявали паметника на „Почивка“. Графитите са избелели и някои от тях дори вече и не личат. Видно е, че в района скоро е чистено, дори поглед във вътрешността на монумента не разкрива ужасяващите гледки на мръсотия и смрад, за които се шири мнението, че са постоянно присъствие. С малко носталгия забелязвам, че ги няма едновремешните надписи, от които можеш да разбереш Марийка от 3д клас още ли обича Иванчо и колко повече са феновете на „Левски“ пред тези на ЦСКА. И послания няма. Само графити, някои от които дори красиви.
Наченки на модерна пространствена инсталация все пак се забелязват. От надписа на паметника спомените са бледи. Тук-там стоят само единични букви. Впечатление обаче прави не това, че едвам се крепят на ръждивите си пирони, а че младите творци са опитали - дали волно или по-скоро вандалско - да ги превърнат в съвременна артинсталация. Не е ясно как безименният „майстор“ е успял да закрепи между парчетата желязо на метри височина десетки пластмасови бутилки от бира. Резултатът обаче може да се види и дори е интересен.
Другият паметник във Варна, на който се забелязват творения, е отново символ на българо-съветската дружба – този в „Аспарухово“. Монументът е вдигнат в чест на руснаците, построили сухия док в корабостроителницата, както и блокчетата в квартал „Дружба“. Очевидно за децата на района днес той е място, на което могат да увековечат имената си, а и да надраскат посланията си. Млад гений дори е решил да запълни празните страници на книгата, изрисувана на паметника, с трудно четимо стихотворение. Не е пропуснал и да го подпише, а другарите му също са отбелязали, че са отдали посвоему почит на символа на българо-съветското другарство.

В Морската градина трудно се твори
Вероятно един от най-често посещаваните и известни паметници във Варна е Пантеонът в Морската градина. Личи си, че мераклии да оставят отпечатъка си върху него не са липсвали, но на малцина се е удала възможността. Забелязват се само 2-3 избледнели инициалчета. По-лошо впечатление правят откъртените плочи от основата на Пантеона.
Творчески подход „липсва“ и по отношение на паметниците по Алеята на възрожденците. Вероятно заради денонощния поток, а и на охрана в тази част на Морската градина, там никой не е успял да разгърне потенциала си.
Единствено своята доза отпечатъци в признания за вярност и укор за наднормено тегло е получил Паметникът на граничаря, и то от задната си, трудна за наблюдение част.
На монумента на Георги Димитров до аспаруховския плаж и чертичка няма. Вместо драсканици го красят цветя и венци, поставени по случай скорошната годишнина от рождението на комунистическия лидер. Около паметника е старателно почистено и окосено. Само една-две пейки липсват на малкия парк, та да могат варненци там да почиват и се любуват на гледката към морето и лодката, която отбелязва откъде преди години лидерът е тръгнал да бяга към бившия Съветски съюз.
Французите на почит
Виж, към французите явно жителите на града имат по-друго отношение, отколкото към руснаците. Ако може да намерите сред буренаците, завладели района на разклона на „Виница“, малката пътечка, която води към монумента на загиналите край Варна в Кримската война французи, ще остането очаровани и силно изненадани от това в колко добро състояние е. Боклуци почти няма, а топовете, охраняващи паметта на загиналите френски воини, са прясно боядисани и излъскани. По самия паметник няма и едно петънце, оставено от друг, освен от времето. В същото състояние е и другият монумент, издигнат малко по-нататък по пътеката, пак в почит на загиналите край Варна французи. Възможно е заради по-слабо населения район, в който се намират двата паметника, да са лишени от опцията да са обект на вандализъм и творчески изблици. Факт е обаче, че малко от символите на българската история са толкова добре поддържани.
В подножието на френските паметници се намира друг монумент – отпечатък от съвременната българска история. Камъкът на СДС, поставен през 1997 г. като символ и обещание да не се допуска България да я управляват хора, които ще действат против интересите й. Парчето скала е прясно варосано, добре посинени са и буквите. Единствено лекичко отдолу прозира написано отново със сини букви името на футболния ЦСКА.
Десислава Димитрова
КЗК към шефа на "Кауфланд": Нелоялните търговски практики на веригата спрямо доставчици са установени в три производства от 2015 г. насам
Дата: 12/11, 21:44
Борисов: България не е бащиния нито на правителството, нито на „Кауфланд"
Дата: 12/11, 21:40
Празничното посрещане и отбелязване на пътник № 2 000 000 за 2026 г. в Летище Варна
Дата: 12/11, 21:35
Кирил Белелиев: „Соларната система не свършва с монтажа на панелите“
Дата: 12/11, 21:30