На тази дата през 1934 година воденото от фашистки идеи правителство на Кимон Георгиев ликвидира общинското самоуправление

03/08/2022, 10:04

Снимка Държавен архив, Кимон Георгиев

В Царство България е проведена общинска реформа, при която общините са лишени от автономия и броят им е намален повече от три пъти до около 800.

На 3 август 1934 година е извършена общинска реформа – следствие от военния преврат на 19 май 1934 г.

Общините са окрупнени – броят им е намален повече от три пъти – до около 800.

Кметовете не се избират, а се назначават от правителството.

Ликвидирано е общинското самоуправление.

В правителство на Кимон Георгиев социална и политическа база са „Звено“ и Военният съюз.

Идейната платформа на новия режим е основана на базата на фашистките идеи, но без широка социална основа. Идеологията се противопоставя открито на основни елементи на либералната демокрация, като многопартийната система и свободата на печата. От фашизма я отличава преди всичко отсъствието на стремеж към създаване на еднопартиен режим с харизматичен лидер.

Политиката на правителството в държавната и политическата област се осъществява чрез управление с наредби-закони и декрети. Засилва се ролята на държавата, вкл. в икономиката.

Неофициално е отменена Търновската конституция, разпуснат е Парламентът, управлението се извършва чрез наредби-закони на правителството.

Разпуснати са всички политически партии и организации, конфискувани са техните имоти, спрян е партийният печат.

Навлиза цензура и забрана за политическа агитация.

Разпускат се ВМРО, Тракийската и Добруджанската организация. Във външнополитически аспект се подобряват отношенията с Югославия и Франция и се установяват дипломатически отношения със СССР.

Опитите за създаване на политическа система от фашистки тип срещат съпротивата на цар Борис III и през 1935 групата на Кимон Георгиев е отстранена от управлението.

Парадоксално през следващите години Георгиев се сближава с комунистите и се включва в основания през 1942 г. Отечествен фронт. Той е активен участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 г., когато отново става министър-председател.

В годините на налагане на тоталитарния режим Кимон Георгиев демонстрира лоялност към Българската комунистическа партия и, макар и отстранен от премиерския пост през 1946 година, заема различни второстепенни политически постове до края на живота си. Умира през 1969 година във Варна.