Почина любимата детска поетеса Екатерина Йосифова

13/08/2022, 17:47

Снимка Pixabay

Почина голямата българска поетеса Екатерина Йосифова.

Тъжната вест съобщиха от bTV

Тя е автор на много стихосбирки и книги за деца, тя си отиде на 81-годишна възраст.

Освен на български стиховете ѝ са издавани на много други езици, сред които немски, френски, английски, италиански, руски и други.

Екатерина Петрова е родена на 04.06.1941 година в Кюстендил, в семейство на учители. Учи в родния си град, но завършва средното си образование в София, в 20-о училище „Тодор Минков“. Следва в СУ „Св. Климент Охридски“ руска и българска филология, дипломира се през 1964. След дипломирането си работи като учителка: от 1964 до 1966 в гр. Дупница (по разпределение); след това 5 години в Кюстендил. От 1971 последователно е журналист в кюстендилския окръжен вестник „Звезда“, драматург в Кюстендилския драматичен театър, редактор и по-късно главен редактор на литературния алманах „Струма“.

Първите публикации на нейни стихотворения са през 1957–1958 в сп. „Родна реч“, по-късно – във в. „Пулс“, а след това и във всички централни литературни издания.

Още първите ѝ стихосбирки – „Късо пътуване“ и „Нощем иде вятър“ привличат вниманието на литературната критика, която определя творческия образ на Ек. Йосифова като стремеж към същностно опознаване и разбиране на себе си и на заобикалящия свят, уповавайки се на непоколебима добронамереност към човешкото и на ярка интуитивност. Без да пренебрегва т.нар. „женски“ теми, Йосифова с лекота отхвърля техните ограничения, извличайки от човешкото подсъзнание важни елементи на битието. Нейна тема е всичко, което докосва човека и човешкото съзнание. Единствено условие по този път е пълната вътрешна свобода. Приемането – често пъти невероятно стоически – на обвързаности и отговорности не намалява, а подкрепя това първо и определящо усещане, към което се стреми поетесата – изначална свобода. Йосифова търси технологията на нови термини и константност в обобщенията. По-скоро тематично, отколкото като специфики на стилистиката, тя се доближава до Елисавета Багряна, Константин Павлов, а от по-младите – до поезията на Георги Господинов.

По-важни награди: Орден „Кирил и Методий“ III степен (1982); Годишни награди за поезия на Съюза на българските писатели за книгите „Къща в полето“ (1983), „Подозрения“ (1993) и „Ненужно поведение“ (1994); Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за „Малко стихотворения“ (1998); Награда „Иван Николов“ за цялостно творчество (1999) и за стихосбирката „Тази змия“ (2010); Награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата за художествена литература (за стихосбирката „Нагоре Надолу“, 2004); Награда „Николай Кънчев“ (2014); Награда „Орфеев венец“ (2017).

Удостоена е със званието Почетен гражданин на Кюстендил (2001).