30 август 1984 година - атентата на централната гара в Пловдив

30/08/2022, 10:00

Кадър Архив

80-те години на миналия век са смутно време за България.

Десетки българи загиват или са ранени при терористичните атентати през 80-те години на ХХ век, организирани от протурски групировки.

Една от най-големите трагедии в по-новата история на Пловдив се случва преди 34 години. На 30 август 1984 г. в 17.29 ч. е взривена бомба в чакалнята на Централна гара, припомня Марица. На място загива 50-годишната Добра Паслиева от Кърджали, а 13-годишно дете остава без око. Ранени са 42-ма души. Адската машина на гарата под тепетата е била поставена до кошче за отпадъци в дъното на залата, при обществените телефони. Бомбата разрушава металния покрив и някои стени на чакалнята. Точно 36 минути по-късно, в 18,05 ч., е взривено ново устройство пред сградата на аерогара Варна. Поставено е в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. - около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на имената им.

Разследването тече при огромна секретност и с инструкция да не се дава никаква информация на медиите и на обществото. Милицията установява, че двата атентата са координирана атака на протурски терористи. Те са планирани така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в двата най-големи града извън столицата. Връзката между двата случая е очевидна - бомбите са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка.

Детонирани са с електрически взривател, захранван от плоска 4,5-волтова батерия и часовников механизъм - будилник "Слава". Били са поставени в консервна кутия във Варна, а в Пловдив - в буркан. Затова е предизвикано късо съединение на контактната мрежа, но службите на реда предотвратяват трагедията.

Навръх националния празник 3 март през 1984 г. е организирана нова провокация - на автогара “Юг”, близо до железопътната гара в Пловдив, продавачка забелязва забравен куфар и уведомява милицията. Униформеният и началникът му отварят багажа и намират вътре позив и увита във вестник спирателна обувка. Поставена на релсите, тя може да дерайлира влак.

Зад мрачната статистика в периода 1983-1987 г. по време на т.нар. „възродителен процес“ в България има разкрити 42 нелегални протурски групи. Многобройни атентати и убийства извършва групата, наречена "Мерзавците". Един от най-големите терористични актове е на гара Буново. В 21,32 ч. на 9 март 1985 г. те взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас - София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е планирано да съвпадне с навлизането на влака в тунела „Гълъбец” преди гара Буново. Загиват две деца, една жена и трима мъже, тежко ранени са 9 човека.

Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС, все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка.

Друг също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.
Терористите по делото за оперативна разработка "Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т" /терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година лишаване от свобода.