"Казват, че надеждата умира последна. Когато обаче разбрах, че имам СПИН, надеждата умря преди мен", казва 42-годишният Генади Колев. Научава новината през 2007-а. "Тогава работех в София и след секс без презерватив с уж “сигурен” човек се оказа, че съм се заразил. Предоверих се. Един път, но се оказа фатален", казва с въздишка Генади пред marica.bg.
Всичко става ясно след един тест за Васерман. Явно нещо го е човъркало, но въобще не е допускал за СПИН. След време от лабораторията му съобщили, че пробата за Васерман е отрицателна, но трябва да отиде в поликлиниката, за да си поговорят “по друг въпрос”. "Помислих си какво пък толкова, след като всичко е наред", връща лентата Генади, и не обръща внимание. След няколко месеца обаче следва ново обаждане от медиците, които обясняват, че го издирват и трябва да отиде на всяка цена. Лекарката го настанява на стол, пита го дали иска вода и директно, без предисловия и заобикалки, му казва, че е носител на вируса на СПИН. "Не можех да възприема чутото, обляха ме горещи вълни и си казах: край, дотук съм! Два месеца живях с мисълта, че ще умирам. Медиците ме успокояваха, че има хора, които живеят по 20 години с това заболяване, съществува терапия, а аз си казах, че когато човек си отива, всички го успокояват. След това ми дадоха адреса на една софийска организация. Срещнах се с други хора, ходих по семинари и видях, че нещата не са толкова страшни, колкото е разпространено в обществото", твърди 42-годишният мъж.
"Повечето хора смятат, че серопозитивните са слаби, с някакви белези и неспособни за нищо. Аз по нищо не се различавам от другите хора. Провеждам си терапията, която ми позволява да живея дълги години. Вече знам, че “да си HIV” не е по-страшно, отколкото да имаш хепатит и цял живот да си на диети и други ограничения. Ако изследванията на един серопозитивен са добри, можеш да караш години без лекарства. Да работиш, да си полезен на обществото. Единственото, което непременно трябва да спазваш, е да правиш секс с презерватив и да пазиш партньора си", обяснява Генади.
След София отива в Добрич, но после се прибира в Пловдив, за да помага на болната си майка. Надява се да намери работа, но все удря на камък. Единственото място, където се труди 2 месеца, е като дърводелец. Не получава заплата, а само 50 лева аванс. Уговорката му с работодателя била за 700 лева, но накрая му казали, че е на 350. "Изгорях с около 400 лева, напуснах и после се хванах в строителството от немай къде. Но и там намериха оправдания за парите и отново си тръгнах. За 3 години паднах под всякакви граници на бедност", разказва човекът.
През есента, когато си намира сезонна работа за някой лев, успява да си купи есенно-зимни обувки. С тях кара и сега, нищо че навън е жега. Износва дрехи на роднини. Живее в една стая в дома на родителите си. Те са в другата. Помещението е мизерно. На пода е имало дюшеме, което Генади изкъртил и поставил тротоарни плочи, за да не се движи върху пръст. Прозорците са без стъкла, вратите и дограмите трябва да се ремонтират. Живеят с 200 лева пенсия на майка му, която е оперирана от тумор в главата. Болна е от дископатия и други костни заболявания. Има двама братя, но с единия не е в добри отношения. С другия се разбира, но трябва да гледа сам жена и две деца. "Вместо да съм в полза на майка си, аз съм є в тежест", казва Генади. Това го тормози психически, тъй като никога не му се е случвало да изпадне дотам. Докато работел в София, получавал 1000 лева заплата. От 11 години е разведен, има две големи деца.
"Откакто се върнах от София, много рядко ме търсят. Явно ги настройват срещу мен", предполага Генади. Смята, че отношението им се е променило, след като научили, че е серопозитивен и не може да им дава пари. Това му тежи. Но не може да помага. Има банков заем и пенсията му от ТЕЛК отива за месечните вноски. "Обществото е много критично настроено към HIV позитивните. Хората все още си мислят, че при допир могат да се заразят, и затова такива като нас предпочитат да не казват на работодателите си за болестта", казва той. Въпреки това Генади споделя в дърводелската фирма. "Там бяха толерантни, в това отношение нямах проблеми."
Генади не е влизал в болница, освен за настинка. Тогава се притеснил, че има пневмония. Вече е изкоренил всички страхове за заболяването. Това, което го тормози, е липсата на работа. Така от загубата на надежда за живота си той преминава през вярата, за да попадне в ада на безработицата.
*По етични съображения името на Генади е сменено.
Празник е!
Дата: 22/10, 07:38
Напрежение между рибари и областната управа във Варна заради лодкостоянката "Черно море"
Дата: 22/10, 07:34
AI откри критична уязвимост, излагаща на риск до 70% от сайтовете в света
Дата: 22/10, 07:24
Русия е свалила повечето от над 600 дрона, насочили се към Москва през нощта
Дата: 22/10, 07:18
