Днес Българска академия на науките чества 153 години от създаването си

12/10/2022, 08:25

снимка Булфото

Днес Българска академия на науките чества 153 години от създаването си. Тържественото събрание ще се състои от 11:00 часа в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. Приветствие по случай празника ще произнесе председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски, съобщи пресцентърът на БАН.

Слово на тема "Българска академия на науките - 153 години история" ще произнесе акад. Светланка Куюмджиева, съобщиха от БАН.

По случай празника на Българската академия на науките днес в Централното фоайе на сградата на БАН ще бъде подредена и изложба на Централната библиотека на Академията "130 години списание "Мисъл".

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина, предаде днес.бг.

Първият председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. В списъка на първооснователите и дарителите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици, революционери. Имената на Евлогий и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и много други остават завинаги в паметта ни, като градители на най-голямата научна институция у нас.

С помощта на своя дългогодишен председател - политика и общественика Иван Евстратиев Гешов, Българското книжовно дружество се превръща в самостоятелна и независима институция. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя. 22-ма академици ипотекират личните си имоти и влагат получените от БНБ 3 млн. лв за строителството. В първото ръководство на БАН влизат преизбраният председател на БКД Иван Евстратиев Гешов, Любомир Милетич, Иван Пеев и Стоян Аргиров.

Академията развивала дейността си в три научни направления: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. През 1947 г. Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Академията се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени по-голяма част от създадените след 1945 г. научноизследователски институти в страната. След 1991 г. академичните звена на БАН стават автономни.