НА ТОЗИ ДЕН В ИСТОРИЯТА

---

626 г. — Започва десетдневната аварска обсада на Константинопол с участие на славяни, българи и други народи.

1014 г. — Българо-византийски войни: Българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II в Битката при Беласица; цар Самуил умира при вида на 15 000 осакатени военнопленници.

1586 г. — Основан е руския град Тюмен, нефтената столица на Сибир.

1588 г. — Англо-испанска война (1585-1604): Военният флот на испанският крал Филип II е изпратен, за да завладее Англия, но е разбит в протока Ла Манш от английската флота.

1830 г. — След избухването на Юлската революция във Франция е детрониран крал Шарл X.

1856 г. — Българските земи под османско владичество: В Търново Капитан Дядо Никола обявява въстание. (стар стил)

1858 г. — Подписана е първата търговска спогодба между САЩ и Япония, по силата на която Япония открива за посещения на чужденци Токио и Осака.

1877 г. — Главната щабквартира на руския император Александър II по време на Руско-турската освободителна война се премества в Бяла (Област Русе).

1885 г. — На заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (днес Първенец) се взима решение за обявяване на въстание за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

1900 г. — Италианският крал Умберто I е убит от анархист.

1913 г. — След края на Междусъюзническата война с царски указ на Фердинанд I е обявена демобилизация на българската армия.

1921 г. — Адолф Хитлер е избран за ръководител на Националсоциалистическата германска работническа партия.

1946 г. — Започва Парижката мирна конференция с цел уреждане на проблемите в Европа след Втората световна война.

1948 г. — Олимпийски игри: След 12-годишно прекъсване поради Втората световна война се откриват Летни олимпийски игри 1948 в Лондон.

1957 г. — Основана е Международна агенция за атомна енергия (МААЕ).

1958 г. — В САЩ е създадено Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА).

1967 г. — Учредена е Задруга на майсторите на художествени занаяти.

1973 г. — Георгиос Пападопулос става временен президент на Гърция, след като е оглавил военния държавен преврат през април 1967 г., бил е министър-председател от 1967 до 1972 г. и от март 1972 г. е бил регент на Гърция.

1981 г. — Даяна Спенсър и английският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз сключват брак в катедралата Свети Павел в Лондон.

1992 г. — Учредена е Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА).

1994 г. — Бившият министър-председател на Италия Бетино Кракси е осъден на осем и половина години затвор заради злоупотреби.

2002 г. — Министър-председателят Симеон Сакскобургготски представя България на срещата на Пакта за стабилност в Залцбург, Австрия.

2005 г. — Астрономи обявяват откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система.

 

Родени на 29 юли

1605 г. — Зимон Дах, германски поет († 1659 г.)

1805 г. — Алексис дьо Токвил, френски историк и политолог († 1859 г.)

1817 г. — Иван Айвазовски, руски художник († 1900 г.)

1860 г. — Виторио Ботего, италиански офицер († 1897)

1871 г. — Пиетро Бадолио, италиански политик († 1956 г.)

1883 г. — Бенито Мусолини, италиански фашистки диктатор († 1945 г.)

1884 г. — Борис Асафиев, руски композитор († 1949 г.)

1885 г. — Теда Бара, американска актриса († 1955 г.)

1892 г. — Петър Романовски, руски шахматист († 1964 г.)

1892 г. — Уилям Пауъл, американски актьор († 1984 г.)

1900 г. — Ейвинд Юнсон, шведски писател, Нобелов лауреат през 1974 († 1976 г.)

1905 г. — Даг Хамаршелд, шведски дипломат, Нобелов лауреат († 1961 г.)

1918 г. — Емил Манов, български сценарист († 1982 г.)

1922 г. — Михаил Минин, руски войник († 2008 г.)

1925 г. — Микис Теодоракис, гръцки композитор

1930 г. — Васил Попов, български писател († 1980 г.)

1937 г. — Даниъл Макфадън, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г.

1938 г. — Луис Арагонес, испански футболист

1940 г. — Иван Божилов, български историк

1941 г. — Розмари Стателова, български учен

1945 г. — Елена Райнова, българска актриса

1947 г. — Атанас Славов, български писател

1952 г. — Олга Махри, поетеса

1953 г. — Тереза Орловски, германска порно актриса

1957 г. — Виктор Гавриков, литовски шахматист

1959 г. — Джон Сайкс, британски рокмузикант

1956 г. — Васил Божков, български предприемач

1959 г. — Мартина Вачкова, българска актриса

1959 г. — Мирослав Цветанов, български актьор, сценограф и учен

1962 г. — Карл Кокс, британски диджей

1969 г. — Греъм Пол, английски футболен съдия

1972 г. — Метин Казак, български политик

1972 г. — Четин Казак, български политик

1973 г. — Стефания Колева, българска актриса

1980 г. — Фернандо Гонсалес, чилийски тенисист

1981 г. — Фернандо Алонсо, испански пилот от Формула 1

1984 г. — Джесика Мадисън, американска актриса († 2006 г.)

1984 г. — Уилсън Паласиос, хондураски футболист

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.