На днешната дата в историята

11/12/2022, 07:00

фото: pixabay.com

361 г. – Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя.

1792 г. – Френската революция: Революционният Конвент във Франция изправя на съд бившия вече крал Луи XVI по обвинение в държавна измяна.

1816 г. – Индиана става 19-ят щат на САЩ.

1866 г. – Започва първата трансатлантическа яхтена регата.

1868 г. – Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България.

1881 г. – В Пловдив е създаден първият в страната професионален театър.

1886 г. – Състои се първият мач на английския футболен отбор Арсенал (тогава Диъл Скуеър), завършил с победа 6:0 над Истърн Уондърърс.

1901 г. – Италианският изобретател Гулиелмо Маркони изпраща първия трансатлантически радиосигнал, който е приет в Нюфаундленд.

1930 г. – Националната банка на САЩ обявява фалит и затваря всичките си клонове, в които имат сметки над 400 хиляди клиенти.

1931 г. – Създадена е Британската общност.

1936 г. – Кралят на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Едуард VIII абдикира след по-малко от година на престола като заявява, че не е в състояние да носи отговорностите на властта щом не може да ги сподели с жената, която обича.

1937 г. – Италия е изключена от Обществото на народите за нейната инвазия в Етиопия.

1941 г. – Втората световна война: Нацистка Германия и Италия обявяват война на САЩ.

1946 г. – Общото събрание на ООН учредява фонда УНИЦЕФ.

1948 г. – Нюфаундленд влиза в състава на Канада.

1958 г. – Горна Волта става автономна република в рамките на Френската общност.

1958 г. – Създадена е Република Дахомей, сега Бенин.

1967 г. – В Тулуза, Франция, е показан прототипа на свръхзвуковия пътнически самолет Конкорд.

1970 г. – Джон Ленън издава класическия албум Plastic Ono Band.

1972 г. – Аполо 17 на НАСА става последната пилотирана мисия, която каца на Луната.

1983 г. – За първи път в историята на римокатолическата църква римски папа (Йоан Павел II) посещава протестантска църква.

1994 г. – Първа чеченска война: Руският президент Борис Елцин изпраща военни части в Чечня.

2001 г. – Китайската народна република се присъединява към Световната търговска организация.

2004 г. – Френският алпинист Жан-Кристоф Лафел става първият покорител на хималайския връх Шиша Пангма (8 013 м) през зимния сезон.

2007 г. – Терористи самоубийци атакуват сградите на ООН и Върховния Съд на Алжир. При атентата загиват 41 (включително 17 миротворци на ООН), а ранените са над 170.

Родени:

1465 г. – Ашикага Йошихиса, японски шогун († 1489 г.)

1475 г. – Лъв X, римски папа († 1521 г.)

1750 г. – Айзък Шелби, американски военнослужещ и политик († 1826 г.)

1758 г. – Карл Фридрих Целтер, немски композитор († 1832 г.)

1803 г. – Ектор Берлиоз, френски композитор († 1869 г.)

1806 г. – Херман Абих, немски геолог († 1886 г.)

1810 г. – Алфред дьо Мюсе, френски поет и писател († 1857 г.)

1835 г. – Адолф Щьокер, германски политик († 1909 г.)

1843 г. – Робърт Кох, германски лекар, Нобелов лауреат през 1905 г. († 1910 г.)

1858 г. – Владимир Немирович-Данченко, руски театрален режисьор († 1943 г.)

1882 г. – Макс Борн, германски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1954 г. († 1970 г.)

1890 г. – Карлос Гардел, аржентински музикант от френски произход († 1935 г.)

1891 г. – Никола Михов, български висш офицер († 1945 г.)

1892 г. – Хариет Адамс, американска писателка († 1982 г.)

1908 г. – Симеон Маринов, български писател и журналист († 1948 г.)

1910 г. – Димо Тодоровски, скулптор от СР Македония († 1983 г.)

1910 г. – Стефан Христов, български учен († 2002)

1911 г. – Нагиб Махфуз, египетски писател, лауреат за Нобелова награда за литература през 1988 г. († 2006 г.)

1912 г. – Карло Понти, италиански режисьор и кинопродуцент († 2007 г.)

1913 г. – Жан Маре, френски актьор († 1998 г.)

1915 г. – Антон Попов, български журналист († 1942 г.)

1918 г. – Александър Солженицин, руски писател, лауреат за Нобелова награда за литература през 1970 г. († 2008 г.)

1925 г. – Пол Грийнгард, американски невролог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 2000 г.

1930 г. – Жан-Луи Трентинян, френски актьор и режисьор

1931 г. – Ошо, индийски духовен водач и философ († 1990 г.)

1931 г. – Роналд Дуоркин, американски философ († 2013 г.)

1936 г. – Таку Ямасаки, японски политик

1939 г. – Никола Цанев, български футболист († 2004 г.)

1942 г. – Ананда Шанкар, бенгалски музикант († 1999 г.)

1942 г. – Боян Биолчев, български писател и теоретик

1943 г. – Джон Кери, американски политик

1944 г. – Бренда Лий, американска певица

1944 г. – Джани Моранди, италиански естраден певец

1945 г. – Ярно Сааринен, Финландски мотоциклетен състезател

1950 г. – Кристина Онасис, американка, дъщеря и наследница на богатството на Аристотел Онасис († 1988 г.)

1958 г. – Ники Сикс, американски музикант

1962 г. – Бен Браудър, американски актьор

1963 г. – Джон Брион, американски музикант

1967 г. – Михаела Таб, англичанка, снукър и билярд съдия

1968 г. – Фабрицио Раванели, италиански футболист

1969 г. – Вишванатан Ананд, индийски шахматист

1973 г. – Мос Деф, американски рапър и актьор