Служебното правителство: Увеличават се чужденците, които учат в университет в България

11/01/2023, 21:02

Снимка: Pexels

Служебното правителство обяви след днешното си заседание, че се увеличават чужденците, които учат в университет в България. През учебната 2021/2022 година техният брой е 16 525, което е 8.2% от всички студенти в страната. През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък - 4.1%. Това показват данни от Националната карта на висшето образование в България, която е актуализирана днес с решение на Министерския съвет, пише "Дневник".

Според документа България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности. 58.5% от учещите "Медицина" в страната са чужденци.

Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48%) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) общ капацитет на всички висши училища в страната,
които имат места за 415 472 студенти.

Средният осигурителен доход на завършващите висшисти в България се е увеличил почти двойно за последните 10 години. През 2013 г. той е бил 868 лева на месец, а през тази година е 1646 лева.

Само 2.5% от завършилите висше училище в страната през последните 5 години сега са безработни, а през 2013 г. техният дял е бил 4.15%. Отчитат се обаче значителни различия по отношение на реализацията по призвание в
отделните професионални направления. Например 95% от завършилите "Медицина" работят по специалността си, докато в направление "Туризъм" само 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.

Актуализираната Национална карта отчита и други, различни по своя характер и дълбочина, дисбаланси в структурата на висшето образование. Продължава тенденцията повече жени да учат висше образование. Техният
брой е приблизително 114 000 (57%), докато мъжете са около 86 000. В някои професионални направления студентите са почти изцяло жени - особено в "Педагогика" - 96%, и "Теория и управление на образованието" -
89%. Мъжете имат над 80% дял в "Металургия", "Електротехника, електроника и автоматика", "Енергетика" и "Машинно инженерство".

Отчитат се дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.

Националната карта на висшето образование е приета с Решение на Министерския съвет през 2021 г. Тя се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за
висшето образование, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.