Крупен зърнопроизводител: Цените на храните трябва да паднат с 30 % тази година

13/01/2023, 10:27

Булфото

Цените на хранителните продукти трябва да намалеят с 30% през 2023 г.

Това прогнозира пред „Струма“ бизнесменът от Симитли Павел Стоименов, който освен че има фуражен завод в родния си град, е най-големият зеленчукопроизводител в страната и един от крупните зърнопроизводители.

Индикация, че започва нормализиране на пазарната ситуация, е спадът на цените на зърното, които от 640 лв. на тон в момента са 500-520 лв., а при царевицата от 600 лв. на тон вече са 500 лв. Цените на торовете също вървят надолу, като амониевата селитра от 1500 лв. на тон сега е 1200 лв.

„ Има конкуренция на пазара и новата реколта в България ще започне с 10-15% по-ниска цена на зърното. Очаквам 30% спад в цената на хляба, както и на всички хранителни продукти. Стига да няма картел, както е на пазара на олиото. Цената трябва да е под 3 лв. за литър, но монополът не го позволява. Спад ще има и при цените на зеленчуците”, заяви Павел Стоименов, който произвежда 30 000 т зеленчуци, най- вече картофи и лук, на българския пазар. Той добави, че е изнесъл част от бизнеса си в Гърция – купил е мелница в Серес и цех в Солун за замразени тестени продукти. Инвестицията е за 10 млн. евро.

„Предпочитам да плащам 30% данък в Гърция, отколкото 10% в България, тъй като там бизнес средата е по-спокойна и предвидима и няма да бъда рекетиран. Хубавата пшеница ще отива в Гърция, вместо за българските потребители. Работниците ми в мелницата в Серес и в завода в Солун са общо 150 човека. Заплатите са средно 1300-1400 евро, но може да достигнат до 3000 евро. Гърция е с добри практики в хлебопроизводството и сладкарството, които бих искал да пренеса в България, но когато икономическата и политическата обстановка се подобри”, категоричен е предприемачът.

В Румъния изнесе бизнеса си и другият едър зърнопроизводител Светослав Илчовски, който придобил 10 000 хектара земеделска земя в северната ни съседка. Той и Павел Стоименов свидетелстваха за злоупотреби във временната парламентарна комисия за ревизия, която бе създадена през май 2021 г. и оглавена от депутата Мая Манолова. Информацията и документите от изслушванията бяха предадени на българската и европейската прокуратура и куп институции като Министерство на правосъдието, МВР, омбудсмана, Комитета по изтезанията към Съвета на Европа, КЗК, КФН и НАП.